Аревиг

Предговор: Спомних си нещо, което се случи преди години, но остави дълбока следа в начина, по който видях децата. Това бе пример как възприемат нещастията – за тях те просто се случват. Без яд, без обвинения отправени към другите, без дори самосъжаление. Много зряло биха го определили някои, но това е истината:

 

Аревиг стоеше сама и гледаше втренчено в малкото екранче. Картини на феи се сменяха една след друга, крилата им трепкаха от вълнение, а гласчетата им едва се чуваха въпреки пълната тишина, в която се бе потопила Аревиг. По лицето й не трепваше нито едно мускулче и въпреки, че филмчето, което съзерцаваше бе погълнало цялото й внимание тя оставаше напълно безучастна  към случващото се на екрана. Майка й, седнала на съседното легло не можеше да отдели поглед от малкото момиче:

–          Аревиг!

–          Да, мамо? – вдигна поглед момичето.

–          Как си, боли ли те?

–          Не, всичко е наред – и пак зарея поглед в малкото екранче. Това филмче вече се бе срастнало с плейърчето. Прожектираше се по 5-6 пъти на ден вече една седмица.

Аревиг, тиха и ненатрапчива стоеше приведена над малката си играчка и сякаш се бе пренесла в нея. Тя бе една от феите, които летяха свободно сред големи ярки цветя и винаги успяваха, въпреки малките си размери, да се преборят с голямото черно зло. Летеше Аревиг и не кацаше, постоянно бе във въздуха правеше пируети, преобръщаше се с главата надолу, пикираше с невероятна скорост над тревичките по полето, а след това се стрелкаше между цветята и потъваше дълбоко в гората. Летеше и не можеше да кацне, защото крачетата й бяха изгорени.

Аревиг се бе сгушила и тихо гледаше екрана на малкото устройство. То я пращаше там където не й трябваха крака, там където нямаше болка и скръб, там където доброто винаги побеждаваше. А тук, в болничната стая бе тихо като в морга. Белите плочки бяха до самия таван, а металното легло с решетки, в което я бяха сложили много й приличаше на бял затвор. Добре че винаги усещаше любящия поглед на майка си, която бе до нея през цялото време. Това й стигаше, можеше пак да отиде там където всичко е по-цветно и по-красиво – в малкото екранче с феите.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s