Дали са съществували Дракони?

От както съм на този свят, което скъпи ми деца, е няколко пъти повече от както вие сте тук, летящи, умни и страшни дракони не съм виждал. Това разбира се, далеч не значи, че ги няма.  Аз и Червена Панда не съм виждал, но знам, че съществува:

някъде в Хималаите и по-точно в Непал. Хималаите – нали ги знаете, от филма Таласъми ООД където се срещнаха със Снежния човек, със сладоледа …

Та да се върнем на драконите – какво знаем за тях от всички писания, с които разполагаме – че са огромни – хората се качват върху тях, ако разбира се има кой да ги пусне и летят заедно; че са много умни, но ума си използват лукаво, чувстват се по-мъдри от хората и сигурно е така, щом живеят стотици години и виждат много неща; че са алчни за скъпоценности – нали си представяте типичния дракон спящ върху камара жълтици и корони в полуразрушен замък?; че знаят всички езици на света.

Това последното едва ли е много важно за вас, защото вие така или иначе знаете как да се разбирате и без да говорите езика на човека срещу вас, но за големите, това е значително знание. Знаем от други писания, че има и малки дракони, има и мили такива, има дори дресирани и свикнали да живеят с хората – почти като кучетата ни. Но никой не ги е виждал, никой от нас живите. Според много истории, които са се загубили в годините, драконите намалели (незнайно защо) и последните от тях се скрили, но някой ден отново ще се покажат и ще напомнят за своето величие. А нали си представяте нещо по-умно, по-алчно и по-себично от човек, … завиждам ви, аз не мога да си представя!

Но ако трябва да отговоря на въпроса директно, то да – съществували са дракони. Може и да не са притежавали всички тези качества, които им се приписват днес. Но ги е имало – били са високи и огромни, летяли са в небето и сенките им са плашели до смърт хората (или онези наши прародители, които сега наричат със странни имена – парапитек, плиопитек и други такива). Дали са обичали джунджурии както свраките – едва ли, тогава е нямало чак толкова лъскави и ненужни неща, както много години по-късно. Дали са били много умни – да, но не и по нашите критерии сега, нали? Хората стават по-умни, или поне така трябва да бъде! Децата обаче със сигурност поумняват и ако чичо Недялко ти се е струвал капацитет (ще рече много умен и знаещ по някои въпроси) след години разбираш, че въобще не е така и че знае много малко. Всъщност този процес е най-болезнен към собствените ни родители. Ето вие, например: Сега вярвате, че аз знам повече от вас, но след години, дори и като препрочитате това, ще си кажете: – Е, това е ясно, аз мога да го кажа по-добре! И вероятно ще сте абсолютно прави. Защото живота ни, скъпи деца, е щафета – като в училище по физическо, и ние трябва да си я подаваме от родител на дете и от дете на родител докато някой от нас не напуснат играта и не бъдат заменени от нови попълнения.

От там насетне драконите са събрали всичко онова, което е карало хората да се страхуват – станали са разрушители на домове, крадци на бижута, измамни и лукави старчета в непробиваеми брони, които са недостижимо високо в небето. Че някои от тях взимали и по някоя красавица, за разнообразие. Сами разбирате, че такова насищане на качества има горе-долу само при приказните герои, т.е. драконите в този си вид са по-скоро нереални митични същества. Добре, но защо все пак има толкова много писания, дори и от различни краища на света, за дракони и змейове? Според мен, деца, страха и желанието за по-цветущи разкази са дали плът и кръв на драконите така, както се описват в приказките, а едни малко по-различни наистина съществуват …

Те са малки, с невидими опашки, а плочките на броните им са скрити под кожа досущ като човешка. Високи са най-много колкото нас, много често и по-ниски, наистина летят високо, но това е полета на мечтите им. Опашките им са изтъкани от лъжи (от там сигурно идва терминът „опашата лъжа”), а броните скриват сърцата им от околните хора и ги правят непробиваеми за всичко чуждо, освен за собствените им тревоги и желания. Ти познаваш един такъв дракон … и аз познавах един. Тогава бях по-малък, доста по-малък, и не можех да го позная, а очите му блестяха с отражението на острие на кинжал. А аз смятах, че това е нещо нормално, просто още един вид хора, който не бях срещал до тогава. Деца, моля ви, научете се да виждате и да чувате. Това е заръка от мой любим учител, казваше се г-н Христов, предавам я и на вас: „Човек се ражда като може да гледа и да слуша, но трябва да се научи да вижда и да чува!”. За това старайте се и учете това, което не се опитват да ви преподават в училище – учете се как да живеете, как да се смеете и как да правите хората край вас по-щастливи.

Нещо последно, което ще споделя за драконите – макар и да вярвам, че съществуват само в приказния свят, това не ги прави по-малко реални, както казахме и в началото, в живота ни има много неща, които не можем да видим и докоснем, но те си съществуват, важното е какво знание ни носи тяхното съществуване? А драконите носят знание – за това какви можем да бъдем, стига да го искаме – можем да летим високо в небето (имаме самолети за това), можем да събираме съкровища (има алчност за това), може и да сме умни, но да използваме мозъците си срещу другите, и дори може да отвличаме красиви девойки (или младежи) – имаме си суета. От друга страна може помагаме на тези, които не се сещат как да си решат домашните, да връщаме изгубените играчки на нашите приятелчета и да гледаме през големите топли очи на детството изпълнени с благодарност.

One thought on “Дали са съществували Дракони?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s