Обичам те! Обичам се!

Гледам те в очите тъжни
изпълнени с дълбока добрина
и се питам бяха ли те същите
когато те видях на края на света.

Гледам и ръцете ти разперени
във възторг с прекрасен маникюр
и се питам ще ме прегърнат ли те мене
бедният, както там на прашният бордюр?

За толкова години под една луна
променихме ли се поне веднъж?
В тебе виждам силната жена,
дали и аз съм станал силен мъж?

Знам, че вече не живея за борба
нито дори за победния триумф
и усещам, как не мога света да променя,
но не страдам от това, нито моя ум.

Белите коси завладели са полето,
снегът навява спомени и мъничко тъга,
пътят бе красив, запознах се и с морето
ще съм му вечно благодарен за това!

И пак стоя и мисля за света,
за многото неща недонаправени,
за нас, за тях – прекрасните цветя
повяхващи сами и неизбавени.

Мастилото свършва, на вкус горчи
какво ли да оставя за спомен тук след мен?
Почитай се, обичай се и се учи,
и на живота си бъди най-верен фен!

Сутрин се събуждай с песен в сърцето,
живей деня като последен ден,
работи, помагай и запази детето,
така ще чувстваш вечния рефрен:

Човеко млад, ти си съвършен,
но за да си чист в ежедневния въртоп
кажи: Обичам те! Обичам се!
Агоп


(януари 2014)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s