Тишината

–          Има много неща, които са ме изненадвали в хората, но винаги, най-силно впечатление ми е правило знаеш ли кое?

–          Кое, дядо? – Абисак и дядо му бяха седнали на една пейка на самия път, където забързаните хора напористо гониха своите задачи.

–          Шума, който издават. Те не спират да говорят, трополят или се занимават с неща, които им отвличат вниманието. Ще въртят нещо в ръцете си, ще приказват на безсмислени теми часове наред, но Абисак ако ги попиташ защо не поспрат и не направят така, че това, което наистина ги мъчи да бъде променено ще ти отговорят, че нямат време.

–          Говорят като майка и татко ли, аз не мога нищо да им кажа когато те си говорят, така ли?

–          Не Абисаг, майка ти и татко ти си говорят за това как им е минал денят, какво им се е случило, това е важно за тях, те трябва да знаят един за друг всичко, дори и когато цял ден не са били заедно. Но ето например онова момиче, с чантата в ръка, виждаш ли как върви разсеяно и говори по телефона. Всъщност тя не споделя нито иска да чуе, просто иска да се оплаче.

–          Но дядо, тя може би споделя с нейния татко какво се е случило.

–          Ако внимаваш как говори, Абисак, ще видиш че тя не споделя, а излива тонове недоволство без дори да даде шанс на някой да й противоречи. Нея не я интересува какво мислят хората, на които говори, стига да се съгласяват с нейното недоволство. А това Абисак е заразно както е била и чумата преди години, защото хората, на които говори също като нея не искат да чуват другите, те мълчат и кимат, и чакат някой да свърши да се оплаква, за да започнат и те на свой ред. А печели този, който се оплаче най-добре и най-много.

–          Какво печели, дядо?

–          Вниманието и уважението на останалите.

–          А ако просто мълчат, тогава какво ще спечелят?

Тишината, Абисак, винаги е имала висока цена. Някои хора я плащат предварително, други след това, но цената винаги е висока. За да я има нещо правилно е било направено и то когато е трябвало да бъде направено. Във всеки друг случай има шум и недоволство. Например ти, като я няма майка ти измиташ двора. Какво става – прибира се, усмихва се и те прегръща. Ще ти каже само „Благодаря!“ и след това е тишината и вие двамата сте в нея. А ако се прибере и види, че си направил някаква пакост – шум и недоволство, разбира се и никаква тишина.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s