Чашата стоеше кротко на масата, от нея се издигаха тънки струйки пара като душите на хора напускащи този свят, но чашата, за разлика от тях беше изпъстрена с весели цветя и беше дошла току-що. Все още пълна с горещо кафе насищаше въздуха със силен аромат. Присъствието й, макар и скромно на фона на претрупаната маса, не можеше да остане незабелязано – също както появата на бебе в многочислено семейство. Макар и нищо да не може и да е толкова безпомощно, неговото присъствие не може да остане незабелязано и често то е така настойчиво все едно това не е ревливо новодошло, а стар и мъдър човек ограничен в движенията си от малкото неразвито телце.
Деца, вярвам че ме разбирате, схващате и защо започвам разговора с такава алегория? Да, защото наистина до лявата ми ръка има цветна чаша с горещо кафе, което изпълва стаята с аромат. Но за разлика от тази последната чаша, която с времето ще изстива, аромата ще се свива, а съдържанието ще намалява, то чашата, която сте вие ще се променя само както вие решите, но и ще се пълни. А пълната чаша е бреме, което не е дадено на всеки да може да носи. Искрено ви желая да не го изпитате. – Как, ще кажете вие, та нали трябва да се учим, та нали това винаги си ни казвал? И ще бъдете прави, но само отчасти, защото бидейки вие тези чаши, а знанията ви тяхното съдържание лесно ще разберете, че не само съдържанието се увеличава, нараства и чашата, ако всичко е синхронно и хармонично.
За това ще си говорим днес – за хармоничното развитие и за чашите, които трябва да станат халби, стомни, казани и т.н.
В детската психология, деца, има точно две течения които си мерят величието в годините, но все още не са успели да се съгласят кой е по-велик. Едните твърдят, че човек се ражда като празна чаша – без никакви знания и с годините започва да се учи, учи и така във времето става пълната чаша, която всички ние наричаме погрешно развит индивид. Вторите – напротив, казват, че човек се ражда с вече пълна чаша знания и всичко си знае, както от базовите навици и дейности, та чак до житейски разбирания, които се предполага да се оформят много по-късно. Не съм си правил труда да навлизам по-дълбоко във вярванията на двете философски школи, ни ми е и цел, защото вие ако решите ще го направите за себе си. Това, което мога да направя е да кажа моето скромно мнение. Скромно, защото съм скромен, а не защото е по-малко валидно от това, което умните глави са разисквали и продължават да правят. А аз съм имал четирима човека, които съм можел да наблюдавам от най-малка възраст – вие тримата и себе си. И макар, че първите ми спомени са от към третата ми година, при вас спомените са ми от първия ви час, за това – повярвайте ми, поне като за начало. След години ще имате вероятно ваша версия на това, и пак вероятно тя ще е по-пълна и вярна, но за сега имате само това.
Вярвам, че човек се ражда с лъжичка несварено кафе – от родителите му зависи как ще сварят кафето, от човека зависи в каква чаша ще бъде сложено то и как във времето ще промени кафето, защото като става въпрос за хора всичко се променя, но промяната, единствената устойчива промяна е отвътре. Тя не може да се наложи както върху неудушевените предмети, тя може само да се пожелае и изстрада. След това сте си сами на себе си. И макар родителите да са до вас, то тяхната функция е да не се разсейвате много – много излизайки от пътя на най-устойчивото си развитие. Защо ли? Защото сте любопитни и такива трябва да сте! Има толкова много „Защо?“ в главите ви, много повече от отговорите, които вече знаете. За това в стремежа си да изследвате непознатото можете да стигнете до състоянието на Пинокио, който зарови жълниците си за да порастне дърво от тях. Помните ли? А ако татко Джепето беше там, дали щеше да го остави да пробва? Ако аз бях Джепето щях да оставя да пробвате, но щях да ви пазя от куцата лисица и слепия котарак, за да можете на сутринта да си изровите обратно жълтиците и да сте си изстрадали урока без болезнени последствия. И ако всеки родител се опитва да даде най-доброто от себе си за децата, то няма двама, които да постъпят еднакво в една и съща ситуация, а защо?
Защото деца, родителите също са деца, но малко по-големи. Ние сме си учили уроците по същите пътища, както и вие и със същите уроци. Формата им се е променила, инструментите са различини, но уроците и поуките от тях остават все едни и същи. И ние като вас се стремим да ставаме все по-добри и по-кадърни, и също като вас се учим и развиваме, надяваме се постоянно. Но да знаете, истината не е една за всички, казвал съм ви го и преди, ако питате духовник какво означава човек да се развива ще ви отговори, едно, а ако питате спортист, ще чуете съвсем различен отговор. Музикант или поет ще ви хвърли на трето място да търсите съвършенството, а къде е то? Отговорът, деца се крие в чашата, която се родихте. Всичко започва от там и там свършва, с единствената разлика, че опира в различни части от света. За духовника важно е духовното развитие, това да сте по-близо до Господ, който е във всеки човек, да превъзмогнете тленното тяло и т.н. За спортист развитието означава усъвършенстване на същото това тяло, което за духовника не е важно. За човек на изкуството развитието трябва да е насочено към душата, защото според тях тя е връзката с всичко останало в света. И да, признавам, объркващи със своята неопределеност са някои от понятията, но то е така, защото все още много хора опознават света като се опитват да го раздробят. Все едно ако направиш филия хляб на трохи ще можеш по-лесно да разбереш филията! За някои ще бъде по-лесно, особено за тези, които не могат да си представят филията в нейната цялост, например за мравка, на нея по-лесно ще обясниш, че филията е съставена от три мравуняка трохи. Но за човек е по-лесно да види филията като цяло. И всичко това зависи, мили деца, от гледната точка – мравката гледа отдолу, човек – отгоре, и колкото по-отвисоко успяваш да погледнеш, толкова по-изумителни неща ще видиш. Тогава ще разберете, че е жизнено важно, не просто желателно, да сте развили духа си, тялото си и душата си, защото тези три неща са краката на вашето столче. Какво би станало, ако едното краче е много по-мълго от другите две? Удобно ли ще се стои на този стол? В желанието си хората да се различават от другите влагат цялата си енергия да развият единия от краката, защото вярват, че това което ги различава им дава предимство. Това е виждането за тясната специализация, имах познат който казваше – Аз не трябва да знам как се сменя крушка, специалността ми е друга, а крушката има кой да я смени! Разбирате ли какво искам да ви кажа? Ако човек иска да стои спокойно на столчето си, то трябва и трите му крачета да са еднакво големи, или поне да се опитва да ги държи еднакво развити. И тук дойдохме до големината на чашата – тя зависи от трите крачета едновременно, не бихте могли да станете по-голяма чаша без да укрепите и трите крака на вашето столче. Нали си представяте ако започнете да правите опити да закрепите голяма чаша върху столче с неравни карака – ще падне и ще се счупи. Точно за това хората са разбрали, че чашите трябва да са малки и така да стоят върху столчета с несъразмерно развити крачка. И така са стигнали до заключението, че човек трупа опит до едно време и спира, защото чашата ще се препълни, а никой не иска това, повярвайте ми.
Е, казвам ви, има и друг начин – укрепете краката на столчетата си и увеличете размера на чашата си, направете я халба, след това стомна и не се притеснявайте, че е крехка и ако падне ще се счупи, смело я пълнете, защото големината й зависи само и единствено от вас. И пак от вас зависи дали ще стои здраво на стола си.
За това дали е възможно да се направи? Да, възможно е, но не е лесно. От друга страна кой иска лесни решения? По-важното е, че хармоничното развитие ще ви даде нещо много повече от това да стоите стабилно, то ще ви даде знание за други неща, които не сте срещали. В живота ни всичко е едно и също, проблемите с които се сблъскваме са проблемите, които сме решавали и преди, но в по-различен мащаб. Уроците, които трябва да дадем са същите както и тези, които сме получили, но в друга форма. Когато имате възможност да срещате проблеми или задачи в хармонично развита форма ще видите, че решенията ще са пред очите ви, и дори ще ви е странно защо хората въобще се занимават с това, след като всичко е ясно. Едва тогава гледайки проблема в различните сечения, които владеете, ще прозрете корените му и решението му.
Мили деца, съжалявам, че употребих термини, за които не сме говорили до сега. Някои сме дискутирали, но други са съвсем нови за вас, така или иначе все още смятам да се подвизавам наблизо, та ако нещо не съм успял да предам достатъчно достъпно ще ви отговарям. Искам в главите ви да остане следното – ако си умен, трябва да си силен, трябва да си и добър, и накрая трябва да даваш, защото само така можеш да си щастлив. А деца, единствения критерий, който ви казва кога сте на правилния ви път, и ще го прави много след като ние не сме част от вашия живот е това дали сте щастливи, не дали ви е весело, не дали ви е гот, да сте щастливи. А всеки родител иска само това за децата си, всичко останало са пътища и инструменти за това как всеки от вас да създаде собственото си щастие, а то деца, никога не се гради върху чужди руини. Себе си можете да променяте, но друг – не. Не се и опитвайте, правил съм го доста, дори много, за да ви кажа, че човек може да изкове само своята съдба и да промени само себе си. Много хора не вярват дори и че себе си могат да променят, но не можете и нямате право да променяте друг човек. Можете да му дадете всичко, от което се нуждае, да го подкрепяте, да го насърчавате в трудни моменти, но промяната идва отвътре и остава само там, а дали промяната е правилна – щастлив ли е?
Agop Erdeklian 