Чета, чета и тихо страдам
любов ли е това или пък не
от делника красив в тъга пропадам,
а тичат по полята волните коне.
И чувствам болка няма, нерв суров
оголен под лъчите на живота,
но вижда себе си в покров
дълбоко във земята потна.
А слънцето раздава бяла светлина
за всеки, който погледа обърне
и аз се кланя пред света
защото ти си там, а аз до теб ще бъда.