Нормално е след като човек прочете една книжка на дадена тема и придобие самочувствието, че разбира материята да седне и да оформи втора такава. Много хора го правят (дори и да не са прочели нищо преди това) защо и аз да не се присъединя към безименното множество на отрудените писачи.
В теорията за възпитание на кучета има два основни метода – този с пръчката и моркова (ще го наречем исторически) и втори само с поощрение (нека да е модернистичен). Човек ако тръгне да прилага един от двата метода ще види многото подводни камъни разсипани по дъното, за да източат максимално кръв от краката на първия осмелил се да нагази в дълбоките води на практиката. Но при теорията всичко е цветя и рози. Задължително условие при усвояването на знанията е да имаме като нагледен пример куче (желателно е да е живо). Електронно тамагочи или дори животинка в компютърно симулирана ферма вършат работа, но само при усвояване на частта касаеща физиологичното оцеляване. В нашия трактат приемаме, че тази част е усвоена или поне не ни касае. Тук ще се фокусираме върху изграждане на връзката куче – стопанин и овладяване на определени качества и от двамата, за да може кучето (в крайна сметка за него пишем) да блесне със своите знания и умения.
Кой е по-космат?
Заблудения и невнимателен читател би казал кучето, но така само ще покаже, че не владее алегорията в изказа и ще се нареди в редицата на добрите стопани някъде към последните места. По-космат в смисъла на по-значим и овластен е всъщност стопанина. Причината – той осигурява прехраната (базовото ниво на оцеляване) и най-малкото заради това трябва да му се засвидетелства уважение. През езика на кучетата това е помахване с опашка. На езика на хората – посрещане и поздрав, а в изключителни случаи и заинтересованост как е. Истината всъщност е, че понякога кучето е алегорично и буквално по-космато и не зачита водачеството на стопанина си. В тези случаи то определя кога ще се яде, кога ще се разхожда и най-важното къде ще се разхожда, като навлича на гърба си нелеката задача да влачи стопанина си. В тези случаи имаме едно щастливо куче и понякога доволен стопанин примирил се с идеята, че „всички кучета са такива“. Но какво би станало ако стопанинът не одобрява това положение и се опита да го промени?
Кой командва?
При всеки опит да се следи определена линия на поведение кучето взима превес и налага своето виждане. Това става или чрез открита агресия – дърпане, ръмжене, или чрез пасивно поведение – жален поглед, но и в двата случая проявява упорито нежелание да направи каквото се очаква от него. Често при прилагане и на двата метода за възпитание ефекта е незадоволителен. Кучето или не прави това, което сте поискали или го прави само когато е във вашата компания. Изглежда сякаш иска да ви угоди, но действията му силно противоречат с вътрешните му цели, за това когато не сте наоколо се превръща в старото диване. Тук е важно първо да си отговорим на въпроса – сигурни ли сме, че кучето е разбрало какво искаме и едва ако сме убедени тогава трябва да слезем едно стъпало по-дълбоко по посока на корена на проблема.
Нека допуснем, че сме щастливци и имаме умно куче, което има капацитета да разбира, но за зла участ не и това което трябва. Ако е така, то вероятно корените на проблема са в нас. И тук идва най-трудната част – как да възпитаваме куче, което е различно от нас (в повечето случаи кучетата се различават от нас, нали). Ние говорим, показваме, разясняваме и погледнато от страни изглежда, че ние сме кучетата, а те са нашите стопани застанали кротко и с одобрителен поглед следят нашите усилия. Вижда се, че кучето е интелигентно, гледа приветливо, маха с опашка, прави муцунки и а-ха ще направи това което се очаква от него, но не – в последния момент се обръща и тръгва да гони поредната муха, която е влязла в главата му показвайки пълно пренебрежение над нашите усилия.
Умно ли е?
Може просто да не счита, че това е приоритет. Често става така, че с времето някои качества в характерите на кучетата и хората се задълбочават и оформят. Помня първото си куче, много след като бях се отчаял, че няма да научи значението на командата „Седни“ един ден то взе че седна. Направиго толкова разсеяно и неангажиращо, че реших, че е случайно. Повторих командата и О! Чудо! – то пак седна. Важното е да не се отказваме и отчайваме. Дори понякога да ни се иска да го сменим с някое друго, по-схватливо не трябва да се предаваме. Постоянната работа ще доведе до резултати. Може да не са съизмерими с усилията, които полагаме, но в крайна сметка ще го научите и да легне например. И ако не успее да реши система линейни уравнения след като сте му обяснявали безкрайно много как се прави, то не бива да се разочаровате от него или от себе си. Аз не познавам куче успяло да се ориентира в дебрите на евклидовата геометрия, но може точно вие да сте щастливия собственик на такова.
Не сме фактор в неговия живот.
Много често причината е в това, че за него ние сме част от мебелировката в къщата, като ако правим това, което се иска от нас то кучето ни възнаграждава с доброто си отношение към нас, но ако проявим своеволие по отношение на неговата личност ставаме персона нон грата. В този случай се вижда, че кучето възпитава своят стопанин. Не става и въпрос за липсата му на качества, а по-скоро за недостига им при нас.
Любопитно е.
И това може да е причина за странното му поведение. Може просто да е любопитно за нашите реакции при определени крайни ситуации. За това когато види, че сме много ядосани покорно да свива уши, но през останалото време да се опитва всячески да ни ядоса. Любопитството съчетано с добра памет е добра комбинация. Така приятелят ни ще съумее бързо да събере статистическа информация за границите на допустимото му поведение и след това ще се разпростира царски между тях. Но ако паметта му изневерява трябва да се запасите с по-дебели нерви. Ще ви се налага многократно да порицавате едни и същи прояви с надеждата, че вече е за последно, а след малко ще видите, че сте се върнали едва в началото на процеса. Кучето ще учи, но толкова бавно, че ще ви се струва безкрайно мъчително.
Лежерно е.
Осъзнава, че се ядосвате, но не разбира защо. За него конкретността на правилата не е присъща и иска творчески прочит. Не може да се съгласи само с едно и също всеки ден, трябва му разнообразие, а и не разбира защо толкова се впрягате, нима нямате други проблеми?
Мързеливо е.
Не желае да направи нищо повече от абсолютно задължителното. Винаги избира пътя на най-малкото съпротивление дори и това да коства част от свободата му. Лентяйството е висша благодетел и ако не можете да уважите тази всепризната истина, то поне не пречете на кучето ви активно да я практикува.
Разбира се може точно вашето куче да няма нито един от изброените симптоми или напротив – да притежава няколко от тях. Това означава, че сте щастлив да имате особено надарено същество и Господ да ви е на помощ ако нервите ви са по-слаби или ако сте искали кучето ви да спечели някоя киноложка изложба – примирете се, то не е за това, поне не и с вас като стопанин. Ще се върна на началото на темата – овладяването на качествата необходими вашето куче да се пъчи от първите редове може да не е по силите ви, нито по вашите, нито по неговите. Трябва ли тогава да се откажете от него и да търсите друго?
Защо отглеждаме кучета?
За различните хора отговорите на този въпрос са различни, някои го правят, за да си имат пазач, други, за да има за кого да се грижат, трети – за да не са сами. Всички те обаче получават много обич от тези четириноги същества, която ни кара да прощаваме и да искаме те да са край нас.
Agop Erdeklian 