Отдавна не сме си говорили, скъпи малчугани. Домъчня ми, за това ще се отплесна и ще ви разкажа една история. За едно момче, много хубаво момче и добро, но различно. Така се родило – различно и винаги било такова. В началото искало да бъде като останалите, но като разбрало, че няма как да стане като тях започнало да не ги харесва. Биело ги, измъчвало ги, но не физически, не, то все пак било добро момче, за това ги мъчело психически. Внушавало им, че са непълноценни, недоразвити и слаби, което скъпи деца, до известна степен било и самата истина, защото всеки друг малчуган съпоставен с него бил по-слаб. Така продължило много време, докато Различния (нека така да го наречем) не пораснал голям. И на ръст и на години, но най-вече на акъл. Та като станал достатъчно голям се уморил от безкрайното странене от другите хора и от демонстрациите на сила, които запълвали цялото му време, и решил да се отдръпне от тях – заживял самотно със собствените си мисли, въжделения и мечти. Решил времето, което преди отделял доказвайки се пред тях, да обърне към себе си и да стане още по-съвършен, защото това била заветната му цел – съвършенството. Научил много неща за хората и за себе си от дебели и скучни книги, а нещо като не му ставало ясно се задълбавал докато стигне земя, на която се чувства сигурен и от там започвал да се катери по стълбата на знанието докато излезе от дупката, която сам си изкопавал. Така минали години на учене и експерименти когато един ден, съвсем постепенно стигнал до заключението, че не е по-различен от другите. Той просто ги съдържал. Докато едни от тях били глупави, други будни, трети талантливи и т.н. то той бил всичко това в едно и всъщност различието му го направило да бъде по-близо до всеки един човек, защото имал частица от неговия характер, частица от неговия живот. Така Различният вече не можел да бъде определен като различен, бил по-странен, но всъщност много приятен човек, който намирал общ език с всички и общи проблеми, на които естествено знаел решенията. Как продължава приказката ли?! Всеки от вас ще си я довърши както му хареса, но не веднага, а след дълги години, защото деца, хубавите приказки не свършват със сватбата на героите им, а често започват след това. Но да се върнем на Различния – защо го споменах?
Защото всеки от нас е различен по някакъв начин и важното е в какво се изразява тази разлика. С времето, тя може да се тушира или напротив – да се задълбочи, но винаги ще остане една неизлечима жилка, която в определения момент ще напомни за себе си. И ако искаме това да не се случи без да съумеем да го контролираме, то трябва да се познаваме добре. Знайте го, трябва да познавате себе си, едва тогава можете да тръгнете да опознавате другите, но себепознанието е най-трудно.
Не случайно всички мистици говорят за тази мъглява материя – самопознание. Какво толкова, би казал някой, разбира се че се познавам, какво има още да разбера? Ами краткият отговор е – много! Защо ли? Защото човек, скъпи деца, възприема всичко през собствените си сетива и пречупено през собствената си призма на усещания. Разбирате ли го това? Няма нищо друго на този свят, което да е толкова измамно, колкото вашата собствена преценка … и същевременно по-точно. От една страна тя зависи от състоянието ви в момента, както и от натрупания ви опит, а от друга може да е предусещане или интуиция. Мен и двете са ме лъгали, но и са ми показвали верните пътища, когато съм бил най-затруднен. За това замълчете и се вслушайте във вътрешния си глас – той може да ви напътства дори когато няма как да знаете вярното решение чрез опита или знанията си. Така първо опознавайки себе си, а след това и променяйки онова, което сте решили че трябва да е различно вие преобразявате целия свят.
Живота на всеки от нас минава през различни стадии на развитие. Много често се твърди, че те били два основни – грешки на развитието и развитие на грешките, но това е само в кръга на шегата. Всъщност всеки от нас се развива по свой собствен път. Някои са като пеперудите – раждат се едни, стават други само за да разцъфтят в трети съвсем неподозиран вид. Други също претърпяват промени като грозното пате например. Някои се променят по-малко, други коренно, но винаги, както казах и по-горе, една жилка остава недокосната и тя ще ви води в живота през чудните дни на промените.
Важно е целият процес на промяна да бъде осъзнат и контролиран от вас. Осъзнат – защото вие трябва да знаете какво се случва с вас и защо, дали промените които настъпват са заложени във вас или идват като влияние от външни фактори, както и колко от тях са правилни и колко не. Контролиран – за да можете да държите посоката, която сте решили предварително. Вероятно това звучи малко облачно и неясно нали, нека да го илюстрираме с пример. Вие сте кораб в безкрайния световен океан. Били сте малка лодка, след това сте станали малко корабче, а сега – сега сте голям ветроход, който носи на палубите си пътници и багаж. Пак в самото начало сте били водени от морските течения и сте плавали без цел и посока – плавали сте само за да усвоите това ново за вас изкуство. Сега имате платна, можете да улавяте вятъра и колкото повече задобрявате във ветроходството, толкова по-лесно следвате вашия собствен курс независимо от посоките на вятъра. Винаги ще има морски течения и разни ветрове, които да се опитват да ви отклонят от предначертания ви път, но вашата задача на капитан на собствения кораб е да прецените кои от тях са изпратени, за да ви помогнат в придобиването на нови умения и кои за да изпитат вече придобитите ви знания. Но най-важното – вие сте капитани на собствените си кораби всред безкрайния океан от възможности. Не сте пуснати в езеро или море, а в океан. Трябва да го разберете – пред вас има толкова много възможности, колкото са и капките вода в морето.
Единственото, което се иска на това време от вас е да поемете щурвала и да започнете да водите собствения си кораб. Процесът е труден и плашещ само ако човек започне да си представя какво най-лошо може да се случи, във всеки друг случай усещайки първия полъх на свободния вятър ще разберете, че за това сте се родили, това е истинското ви предназначение – да стоите там горе и да определяте посоката на собствения си живот.
Помня първият път когато застанах зад волана на движеща се кола. Бях екзалтиран и същевременно уплашен. При всяко разминаване с насрещен автомобил се опитвах да изляза от пътя, за да не се ударя в него. Така продължи много време – може би 10 минути. След това разбрах, че никой няма за цел да ме гони, удря или притиска на пътя, просто всеки си гони задачите и ако не се натрапя на пътя му, няма и да ме забележи, т.е. осъзнах, че съм сам на пътя си и гонейки моята си цел ставам като един от тях – забелязвам ги само тогава, когато се наложи пътищата ни да се пресекат. Всъщност и в живота е така – забелязваме някой само ако пътищата ни се пресекат, в останалото време блуждаем като сенки сред сенки замислени за собствените си грижи. Не искам от вас да стигате такива крайности, но има граница на здравословно дистанциране, която трябва да се научите да спазвате. Казвам ви го като капитан на капитан, слушайте добре – когато два кораба се движат близо един до друг се създава сила на привличане между тях и те могат да се ударят. Това е принцип, макар и физичен (принцип на Бернули) има своето точно отражение в нашия свят. Знайте го, ако се приближите достатъчно до друг кораб, то ще бъдете привлечени от него – без изключение. Тогава вече от другия кораб ще зависи дали ще ви разбие или ще се прикачите един към друг и ще оформите катамаран (това е много устойчива конструкция от два плавателни съда, които са свързани един до друг). За това умело избирайте курса си и лавирайте между другите плавателни съдове.
С времето ще научите много начини за управление, много прийоми за улавяне на стихийните енергии и подчиняването им на собствените ви нужди, но сега трябва да започнете от най-важното – да изберете целта си, първата близка цел, която да достигнете. Някои от вас са решили да кандидатстват, това е курс, който трябва да е осъзнат и избран със силата на цялата ви воля. Няма лесен път, защото няма и лесен успех, който да е значим. Но има приятни пътувания и кошмарни такива. Направете си вашето приятно, начертайте си курс, изберете по пътя да минете покрай някои места, които винаги сте искали да видите, заложете пристигането си поне месец предварително, за да може каквото и време да уцелите да имате готовност да го посрещнете без притеснение и без негативни емоции. И знайте, че трябва така да си направите курса на пътуването, че да ви е приятно всяка една минута от него. Страданието по пътя никога не се компенсира от удоволствието на постигнатата цел. Това е моята малка житейска истина – пътят е толкова важен, колкото и целта.
Животът ни е твърде кратък деца, няма да усетите кога ще сте на нашите години и ще се опитвате да обясните необяснимите неща на своите деца. Ще знаете, че сте прави, но ще се съмнявате дали постъпвате правилно. Ще искате децата ви да са щастливи, но ще сте склонни да ги правите нещастни вярвайки, че така ги подготвяте за щастието. Всъщност проявата на истинската любов е доверието. За това вярвайте в себе си и се опитвайте винаги да го надграждате поставяйки си нови по-високи цели и постигайки ги. Самоуважението на човек се трупа много бавно, всяка постигната и значима цел прибавя по една капка към него, а неуспелите походи отнемат по една чаша. За това вие сте капитани, поставяйте си цели, които можете да достигнете, поне на теория, макар и трудно. Ако целта ви е лека, няма да допринесе за вашето самочувствие. Винаги съм искал да се озова в по-долен клас със знанията от сега, но представете си ако стане, дали ще спечеля самоуважение – не, няма нищо достойно в това да демонстрираш сила пред очевидно по-слаби. Изправи се, стигни границата на възможностите си и направи още една крачка. Толкова, стига, една крачка е достатъчно, но го прави редовно. Ако имаш сили направи и повече, но не очаквай утре като тръгнеш да успееш пак да изминеш целия този път. Скъпи деца, човек се развива на вълни – понякога напред, понякога – назад. Важно е когато върви напред да го прави със засилка, както се люлеете на люлка, а като отива назад да събира сили за следващия напън. Знаейки, че не винаги ще имате сили да се справяте с трудни задачи ще се научите да избирате моментите си за героизъм и тези за почивка, защото кой е капитанът – вие, вие си определяте маршрута, целите и времето и вие давате отчет пред самите вас. Могат да ви търсят сметка едва като дойде крайния срок на пристигане и вас ви няма, но ако вече сте там никой нищо не може да изисква повече от вас. Но пак искам да повторя – това можете да определите само ако искате да сте капитани.
Е, има ли сред вас пирати?!
Agop Erdeklian 