Когато е трудно да направиш правилното

Скъпи мои, днес ще ви занимая с нещо, което не искам, но трябва – правилното и неправилното. Как да си наложим да вървим по избрания път, дори когато вече ни е писнало и искаме да видим нещо различно.

На първо време се сещам за един анекдот:

Човек попада в Рая, обаче – скука. Разходки по цял ден, лека музика, приятни тихи разговори и до там – като в пенсионерски клуб, но без сапунените сериали. Не издържал човека и отишъл при св. Петър:

–          Извинявай св. Петре, но можеш ли да ми покажеш как е в Ада?

–          Да, разбира се – и му пуснал филмче, а на филмчето купон – нездравословно ядене на корем, силна енергична музика, алкохол, развеселени полу-пияни хора.

–          А може ли да се откажа от Рая и да отида до Ада? – питал плахо човека.

–          Може, само кажи!

–          Искам да ме прехвърлите в Ада – събрал смелост и си пожелал човекът, и хоп попаднал там. Казани с врящо олио, крещящи хора с рани по телата, смърди на изгоряла коса – мизерия. Пита нашия човек първия демон, който вече го ръчка към казана:

–          Абе, св. Петър ми пусна филмче и там Ада беше по-различен, да не се е променило нещо?

–          Не бе, то онова е рекламното клипче!

Та, ако не знаете – Ада и Рая са в нашите глави. И ако мозъкът ви нашепва и рисува примамливи картини на онзи – лошият път и ви кара да тръгнете по него, то това често е само „рекламното клипче“, а пътят е малко по-различен от онова, което си мислите в момента.

Но това е само предупреждение, въпреки което вие ще си минете по пътя, който сте решили, но не искам да ви спирам, а само да разкажа какво се случва когато човек върви дълго и упорито по правилния път и какво когато се отклони от него.

„Всичко красиво се прави трудно“ това твърдение не е мое, но до голяма степен съм съгласен с него. Всъщност хубавите неща – красиви, добри и справедливи – се постигат трудно. Често искат настойчивост и инат да правиш това, което е редно, дори вече да няма за пред кого, дори и да ти е писнало да си глупакът, който се изправя срещу вятъра и се опитва да направи още една крачка в правилната посока вместо да се обърне, вятърът да надуе платната му и да изчезне зад хоризонта, но в обратната посока. За да сте настойчиви по този път трябват няколко качества, първото е инат. Не упоритост, не и целенасоченост, а прост ограничен инат. Колкото е по-прост, толкова мозъкът ви, който е брилянтен манипулатор няма да може да го преодолее. Второто качество е мазохизъм – да изпитвате удоволствие от това да се налагате над себе си, над болката и желанието да кривнете по лекия път. Мазохизмът е лесен, когато инатът е на високо ниво защото проявата му затвърждава ината и го прави още по-голям и непробиваем. Мазохизъм е да търпите лишения в името на следващия момент, когато те ще отпаднат и цялата благодат ще се излее върху вас. То така не се получава никога, но като отпаднат лишенията се чувствате все едно наистина сте богопомазани. И на трето място ви трябва желание да се учите. Макар и сложено на последно място, то в моята ценностна система е на първо. Знанието е най-висша благодетел, но не стерилното академично, а онова, което е дестилирано от живота. Приложността му е критерий за неговата ценност. Колкото по-често го вкарвате в обръщение, толкова знанието ви е по-ценно.

Така, да речем че имате тези няколко качества и искате да постигнете първата си по-значима изкуствена цел в живота. Защо споменавам изкуствена ли?! Защото това са целите, които се гонят най-трудно. Естествените цели гоним по естествен начин и никакви врътки и превземки не са ни необходими, както на детето не му е необходимо никакво знание да обясни, че е гладно и да накара някой да го нахрани. Говорим за синтетични цели, които имат ценност само за вас и малко на брой хора. Първо обмисляте внимателно защо и каква цел искате да постигате, преценяте плюсовете и минусите представяйки си вече постигната цел, съветвате се с някой по-умен от вас, който ви мисли доброто, консултирате се с някой по-глупав от вас, но с развита интуиция, който също ви мисли доброто, консултирате се и с някой друг, който ви обича истински, обича ви толкова много, че може да ви се радва, дори и когато не сте в неговата клетка. (Това дали го разбирате? Да обичаш толкова някой, че да го пуснеш на свобода. Някой ден ще разберете какво имам предвид, свободата е единствената основа, на която може да покълне любовта).

Вече имате цел и можете да си я поставите ясно пред очите. Правите го и започвате да я следвате. Първата съпротива ще срещнете от всички онези, които са край вас. Те всячески ще се опитат да ви задържат в предишното положение. За тях е много важно вие да не се развивате, ако може да деградирате бавно (за да не ги излагате) най-добре, но поне да не се развивате. Това деца, не значи че ви мислят лошото, ни най-малко, това е естествената реакция на повечето хора, най-грозната дума която охарактеризира този феномен се нарича завист, но като цяло е стремеж към сигурност. След това ще се появи съпротива и от интелекта ви, който също няма интерес вие да се променяте. На края контрата ще дойде и от тялото ви – и то не обича промените. Когато всички тези фактори се натрупат (няколко седмици след старта на състезанието) оцеляването става почти невъзможно. Някои от вашите системи ще изпушат и ще се върнете почти в изходно ниво. По традиция изпушва най-слабата система. За това помнете – тренирайте си всичките системи, каквото и да ви казват, че едната е по-важна от друга – не е така. В сложно същество като човешкото неговата стабилност зависи от най-слабата му система. Искате ли да знаете моята най-слаба система коя е – тялото ми. То е най-крехко и податливо. За това знаете какво трябва да правя.

Дошъл е този критичен момент и вие сте го преодолели като сте продължили напред – освен Браво!, друго няма какво да ви се каже. Обаче това писание е за другите, които не са успели. При тях нещо се е развалило, нуждае се от ремонт. Спирате машината на целенасочената си дейност и започвате процедура по ремонт на счупеното. Поправяте го и сега накъде – от една страна сте се отдалечили от целта си (всъщност в живота ни нищо не стои непроменено – или напредвате към нещо, или изоставате). Остава изборът да продължим ли и да извървим част от пътя повторно или да се откажем.

Какво да направим? Загубили сме времето докато сме се възстановявали, загубили сме дори повече, защото след това сме по-назад от колкото преди. Изглежда, че е неразумно да продължаваме този път. Можем да си починем малко по-дълго и тогава – с пресни сили и самочувствие да започнем отново. Сега знаейки уроците от първия неуспех ще се справим по-добре при втория опит. Дали, всъщност не, не е така. Единствения урок, който сте получили е, че може нещо да ви накара да се откажете от целта си. Една тухла от вашите основи вече липсва, подарили сте я другиму. Цялата ви същност е приела урока на провала и е научила – когато стане много трудно мога да се откажа. Като говорим за отказване и преследване на цели на всяка цена, не може да не споменем и един термин – Пирова победа (Victoria pirrica). Това е победа, която е извоювана на толкова висока цена, че не си струва. Случва се когато трябва да управлявате чужди ресурси, тогава сте длъжни да правите така, че да съхраните колкото може повече от тях и евентуално да ги увеличите. При вашите физически и душевни сили механизмът за управление често е диаметрално противоположен – колкото повече ги довеждате до техните лимити постигайки набелязаните цели, толкова повече ги закалявате и затвърждавате увереността си на победител. Ще го обясня по-подробно, но първо искам да ви обърна внимание на един нюанс – да ги доведете до лимита им, но да постигнете набелязаните цели. Много е важно е да постигнете целите си, защото в противен случай ще получите онзи другия урок – на отказването и погубените илюзии. Точно за това е важно целите да се избират внимателно и разумно, а при поставянето им задължително оставете един от параметрите като неопределен. С други думи не казвайте „аз ще измина 700 км. пеш в планината с раница на гърба, носейки цялата си храна със себе си за 10 дни“. Оставете съдбата да ви помогне, като се затворите в предварително дефинираната си реалност не оставяте шанс на никой и нищо да ви подаде ръка отвън, а помощ винаги има и най-често от най-неочакваното място. За това оставете поне един от параметрите отворен, например не уточнявайте за колко време ще изминете разстоянието или нека да не е задължително в планината. Ако веднъж постигнете тази си цел, която никак не е ниска, можете да усложните задачата, но винаги постепенно. Единствения сигурен начин да се провалите е да планирате грешно. Ако заложите неизпълними за вас цели то сте си заложили провала, а от провал трябва да бягате като дявол от тамян. Защо ли, казахме вече, защото така учите себе си, че можете да се проваляте и да се отказвате, а „една брадва ако не сече на едно място нищо не може да отсече“ е казал народът. Тоест за да имате напредък ви трябва постоянство в преследването на целите.

Сега да обясним за довеждането на силите ни до техните лимити на изтощение. Някои хора никога не са се поставяли в такава ситуация и никога няма да го направят. Не е разумно, не е приятно, в общия случай няма за какво да се прави, освен за едната убеденост, че ако някога ти се наложи няма да предадеш. Не само себе си, никого няма да предадеш, защото знаеш какво е да си на ръба – бил си там и то по свое желание, знаеш какво е да си изтощен – бил си и пак по свое желание, знаеш какво е да си изнемощял от глад, жажда, безсъние и т.н. калявайки по този начин не тялото си, а само и единствено душата си. Тогава можеш спокойно да поемеш ангажимент, да обещаеш и да си сигурен, че ще го изпълниш. По-важното – хората край вас ще са спокойни, че няма да ги подведете, а спокойствието което може да вдъхнете на тези до вас е безценна дарба дадена на малцина.

Всъщност, деца, цялото ви обучение в това да сте стойностни хора, както вече виждате, не е насочено към това да ви е по-удобно, лесно и красиво. То цели хората край вас да са по-щастливи, вие в крайна сметка не можете да живеете като вълци – единаци. Винаги сте с някой друг – приятел, роднина, семейство и винаги тези хора зависят от вашите действия и намерения. Целта която ви завещавам е да не пречите на другите да вървят по пътя си (какъвто са си избрали) и да им помагате когато имат нуждата от помощ. Нека хората край вас да знаят, че вие сте стабилна опора, на която могат винаги да се облегнат стига да имат нужда и да получат съдействие от настина мъдър човек, който ще мисли преди всичко за другия.

Още малко за отказите ни от целите – за да съхраним себе си като успяващи човеци не можем да се отказваме, няма начин. Щом веднъж целта ни е добре обмислена и поставена пред нас няма как да се откажем. Дори да ни се струва, че това е най-глупавото нещо, което сме тръгнали да правим, дори да е най-трудното и с неясен резултат, то заповедта е дадена и цялото ни същество е започнало промяна за осъществяване на тази цел. Отказвайки се от нея означава да подведем себе си и всички свои същности, които известно време са работили в името на една цел – не казвам ЗА една цел, а в името й, не е случайно, защото някои наши части са работили срещу нея, други за нея, но така или иначе цялото ни същество е било впримчено в тази работа, за това никакво отказване. След крачката, която сме направили назад, единственото което ни остава е да направим нови две напред и това не трябва да ни притеснява. Не ни е дадено да знаем всичко, не можем да гадаем, но можем да направим нещата, които зависят от нас по най-добрия начин. В живота на хората нищо не се развива линейно, дори и интелекта ни. Постепенно поумняваме, след това идва период в който като че ли сме станали по-глупави, а след това пак промяна – и пак сме на върха. Нуждаем се от почивка, от време за осмисляне на действията си, от заземяване на целите си, но винаги пътя ни трябва да е ясен и макар криволичещ в различни посоки да ни отвежда до там до което сме решили.

Едно последно нещо на тази тема – човек не се учи от лесното, запомнете го! Ако пред вас има два пътя, които водят до едно и също място не се колебайте да поемете по по-трудния. В живота ни винаги има отплата за този, който се е старал повече. За съжаление тя идва тогава, когато вече не я чакаш и под форма, която не си подозирал, но вярвайте ми – има отплата. Често съм вървял с хора, които са крачели по по-лесни пътеки, използвали са тайни пътища и всякакви приспособления за придвижване, които не са ми били достъпни, а някои от тях просто можеха да тичат по рождение. Докато аз напредвах бавно и често мъчително те вървяха до мен с усмивка на лице и с такава лекота, че се чудех какво точно не ми е наред и къде съм съгрешил, че да се мъча толкова. Но уроците, които научих ми помогнаха при първите по-сериозни препятствия които се изпречиха пред нас, тези които бяха свикнали на лесното просто не можаха да продължат. Сега съжалявам, че не съм настоявал пред тях да се изправят, не съм им помогнал, а съм продължил сам. Но човек се променя, деца, и се учи от грешките си. Учете се и вие, а знаете ли кой урок е най-приятен – този, който е научен от грешките на околните ви. За него не сте платили висока цена, вероятно и не е абсолютно същия като вашия урок, но нищо не сте дали за него, за това учете се, бъдете склонни да загърбите сегашното си „добре“ ако от това зависи утрешното ви „добре“ и не на последно място – бъдете инати, като магарета, но избирайте целите си като мъдреци.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s