Разговори с децата

–          Защо госпожата казва Феята на зъбките вместо Бялата фея?

Елементарен въпрос, нали? Всъщност не е, защото става въпрос за вяра и категоризиране на понятия. Първата част от подобни въпроси винаги е: „Има ли Бяла фея?”, а втората: „Защо ние я наричаме така?”.

Скъпи малки приятели, феи има само ако вярвате в тях и само за този който вярва. Ако не вярваш в нещо няма да съществува за теб. Ако големите не вярват в Дядо Коледа той престава да съществува и големите престават да получават подаръци от Дядо Коледа. Това не значи да вярваш във всички и всичко, означава да не си губиш вярата, защото веднъж загубил я няма връщане назад. Хайде сега защо ние я наричаме Бялата Фея, когато целият свят я нарича Феята на зъбките. Сигурно защото Феята на зъбките не звучи като да е измислено от деца, много е ясно, определено и със сигурност не е красиво. Какво хубаво има в извадено зъбче, със стърчащи остри части, и полуизтрити ръборе. На скоро имаше филм, в който Феята на зъбките бе нарамила паднал зъб и го държеше за корените. Странно е да се сблъскваш ежедневно с доказателства за старата приказка как слепия води глухия. Детските зъби нямат корени и почти винаги са видимо износени. Феята на зъбките – побиват ме тръпки, представям си разрошена жена с усмивка през която не се виждат зъбите и с гердани и колани от детски зъби. Гледа децата лакомо в зъбите им и очакваш да насилствено си ги присвои. Сега как да обичаш Феята на зъбките, а ако това митично същество е Бялата фея. Бялото е символ на детското, невинното и чистото. Бялата фея освен, че се казва по друг начин, не оставя пари за взетите зъби. Бялата фея подарява бомбони. Хайде вече вие ми отговорете коя от двете е истинската фея. Няма да споменавам какъв монетарен гений трябва да е Феята на зъбките като оставя пари в зависимост от домашната валута на детето. А ако българче е на гости в Германия левове ли ще получи или евро? Но феята се справя винаги блестящо, може би. За резец ли плаща повече или за кътен зъб? А ескимосите имат ли магазини, където детето да може да конвертира оставените пари в нещо което най-обича (ескимосите имат ли пари изобщо?). И сега да помислим дали има деца, които не обичат бомбони?

Повече няма да питам, за мен нещата са ясни – комерсиализация от ранна възраст. Търговия с органи, при това със собствените си органи. Лоша работа!

Ако трябва да обобщя феи е имало преди да е имало деца и ще има дори и детето да порасне голямо. А доколкото забъркването на митични същества в монетарната политика на някоя държава е разумно или допустимо няма да коментирам, но комерсиализирането на децата от крехка възраст е опасно. Защото наистина ценните неща не се купуват с пари, те се подаряват. Така лишаваме децата от подаръка, като го заместваме с нуждата от притежание на пари.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s