Силата на вещите

 

За вещите, деца, не за вещиците!

Преди време, не бях много малък вече, имах много ярък и жив сън. Още го помня, в съня си бях на панаир и в една от караваните стрелях с пистолeт по мишена. Уцелих. Наградата ми бе необичайна – можех да взема всичко, което мога да нося в джобовете си. Представяте ли си какво избиране започна? Гледах, преценях, радвах се … накрая си напълних джобовете с много скъпоценности, само за да се събудя и да разбера, че всичко е било сън.

Да, бях разочарован, не бях ядосан, защото знаех, че не е справедливо срещу едно точно попадение да изрушкам цялата панаирна каравана, но бях разочарован. Този сън съм запомнил вече много повече от двадесет години. Сигурно не е случайно ще кажете, да съгласен съм с вас, не е. Заедно с този сън помня само още един, тогава бях по-голям и учех за изпитна сесия, но за втория сън ще ви разкажа някой друг път.

С времето се оказа, че сънят е имал пророческо значение, сега ще ви обясня защо.

Случвало ли ви се е, да получите подарък, красив, чуден, но да не знаете за какво се използва? Или пък пуловер, пак красив, но пуловер. Кое повече ще ви грабне, кое ще ви кара да мислите за него, да го показвате на приятелите си и да му се възхищавате? Пуловера нали? Пошегувах се, разбира се, че онова непознато нещо, което ни очарова с вида си и ни гложди с нерешимостта за функцията му и неговата приложност. Но всичко това, скъпи деца, са вещи. Независимо дали ни служат, за да ни помагат да свършим някаква работа, да ни топлят, улесняват в ежедневието или просто са закачени на стената и с присъствието си ни карат да се чувстваме по-добре – това са вещи. А ние зависим от тях. Някои от нас зависят повече, други по-малко, но всички сме някъде там.

Вещите ни, деца, са може би два основни вида – такива, които ни помагат да свършим някоя работа по-лесно и такива, които само ни носят положителни емоции, но без реално да ни помагат в нищо. Ако приемем, че това са двата полюса – чисто функционалните неща и онези, които нямат абсолютно никаква приложимост, но се чувстваме добре с тях, то реалните вещи, които ни заобикалят са някъде между тях. Например, вижте си моливниците, те приютяват химикали, моливи, гуми и линийки, тоест вършат определена работа и същевременно с това са красиви и ни радват като ги видим. Или часовниците – показват часа и за тях най-важно е да го правят точно и без да се повреждат, но защо тогава има часовници, които са стотици или дори хиляди пъти по-скъпи от най-простите модели, които всъщност вършат идеално работата си? Защото вторите – скъпите са по-близо към вещите, които ни носят удоволствие, отколкото към онези с чисто практична функционалност.

Какво да изберем ние, кое е правилното и кое е грешно, може би ще се запитате вие? Дали да нося телефон, който е идеален като телефон или такъв, който е за всичко друго, но най-малко за говорене? Отговорът ще намерите сами, и той ще се различава за всеки от вас. Ще се различава и в зависимост от вашето собствено развитие.

Най-погрешно би било да искате нещо само защото някой друг го има. Никога не бива да стигате до там, макар че е заложено във всеки от нас и то защото така сме свикнали да опознаваме света от най-малки – като сравняваме. Така сме се учили, така сме свикнали да разсъждаваме дори – с помощта на сравнения извличаме закономерностите, но извън тази полезна част от сравнителната ни система има цяла бездна наречена завист и там, деца, не бива да попадате или ако установите, че сте там веднага да се върнете обратно. Как ли, като се радвате за другите, които имат това, което вие сте поискали. Не е трудно, нито някой ще ви помисли за слаб или некадърен. Радвайте се искрено, с цялата си душа и знайте, че ако нещото наистина ви трябва, то ще се появи и във вашия живот, ще го имате и вие. Помните ли приказката „Къщичката на желанията“ знаете как се появяваха разни неща, само защото Сар ги желаеше силно, но той трябваше и да чака. Това деца е второто нещо свързано с всички вещи – трябва им време да станат, да се направят и да дойдат при вас. Ябълките не узряват за един ден, нали? Само с търпение и постоянство в живота ви ще се появят правилните неща и те ще ви служат вярно.

А какви вещи вие трябва да създавате? Дали да са от единия, дали от другия, какви в момента правите най-често? Ако искате моето мнение, а то се промени доста във времето, вещите които създаваме трябва да обединяват двете крайности. Трябва да са функционални и същевременно да са произведение на изкуството, така че всеки човек като ги види да остане очарован и да бъде обладан от красотата им. Разбира се никак не е лесно, но всъщност това са правели всички велики майстори. Направеното от нас остава дълго след като сме спестили час или ден от направата му ощетявайки света от красотата му и тази недовършеност винаги ще дразни, ще се навира в очите като невъзпитано истерично дете. Единственото, което можете да кажете после е : – Аз го направих по-бързо – и какво от това, деца, ако не е съвършено поне за вас или за това, което можете към момента?

Но да се върнем към силата на вещите. Те са толкова по-силни, колкото по-голямо въздействие имат върху нас. Например за вас някоя играчка е много важна, тя има значение за някой от вас, но не и за леля ви или чичо ви. Вещите ни нямат сили сами по себе си, но ни влияят и така ние ги даряваме със сили. Света около нас е толкова жив и пъстър, колкото сме жизнени ние. Ако ви е тъжно или дори тягостно, ще видите, че и хората по улиците ще ви се струват сърдити, дори и времето ще е мръсно и лошо. Защото вие, скъпи, имате огромни сили и можете да вдъхвате живот на всичко край вас и когато сте усмихнати ви се смее целия свят, а когато не сте улиците плачат с вас, вещите ви също. Те изцяло зависят от вашата благосклонност, дори повече от кучетата, които ще лаят ако за гладни, вещите ще си стоят тихо и кротко захвърлени някъде и ще чакат вие да ги преоткриете и те пак да оживеят. За това, деца, не бива да се заобикаляте и с много неща, защото всяко едно от тях се нуждае от вашето внимание, когато станат прекалено много все някой ще пострада и тъй като те са изцяло ваше отражение, пострадалите ще сте вие. Избирайте вещите си мъдро, така че да можете да им се любувате по-често и да ги радвате също, както те ви радват. А като дойде време да подмените нещо не страдайте за него, ако можете подарете го на някой друг, така то ще стане любимо на него (може би) или поне ще продължи да съществува, ако ли и за това не става просто го оставете да си отиде от вашия живот, благодарете му за приятните моменти, които сте имали и му пожелайте като на добър стар приятел – всичко най-добро, от сърце, искрено.

В момента едва ли ще успея да предам всичко, което искам да ви кажа за вещите, деца, защото те са край нас постоянно и ние знаем, че те не са живи и смятаме, че са мъртви. Знайте само, че вещите ни не са живи, но и мъртви не са. Питайте някой добър шофьор, дали колата му е жива или мъртва – ще ви отговори, че е жива. Всички сложни машини имат нещо, което ги прави да приличат на живи и с тях човек може да се разбере, да ги помоли да направят нещо извънредно за него и то да стане. Знаете, че дълго време поправях компютри, които са неживи нали, макар и най-сложни от всички неживи. Много пъти бях убеден, че самото ми присъствие пред разваления компютър го поправяше. Много често хората, които работеха на тях се кълняха, че допреди малко машината е давала грешки и се е държала самоволно, но пред мен се поправяше и то често без да я докосна дори. Как е възможно, деца? Може само ако човек има по-специално отношение към вещите – те не са наши врагове нито имаме правото да ги тормозим и експлоатираме без крайноналежаща нужда. Защото ние им вдъхваме част от нашия живот и колкото повече сме до тях и работим с тях, толкова те се превръщат в част от нас. Както нямаме право да сме несправедливи и груби към самите нас, така и не може да го направим към машините и предметите, разбрахте ли?

Наличието на десет чифта маркови обувки от един вид няма да ви направи по-ценни хора, това само ще значи, че сте изхарчили повече пари за тези обувки и макар това за много хора да е показателно, че сте по-успели, за природата на вещите означава, че сте прахосници, че обичате да сте заобиколени от много вещи, а деца, винаги нещо е за сметка на нещо друго или както се казва “медалът винаги има две страни“. И другата страна на количеството е качеството. За да се използват оптимално вещите ни и да получават нашето внимание те трябва да са разумен брой, иначе ще останат забравени и захвърлени, а това ще ни накара и ние да се почувстваме забравени и захвърлени без да знаем защо. Някои, вече големи хора, попадат в този капан и решават да излязат от него набавяйки си още по-нови вещи, за да успеят да се убедят – себе си и околните, че не са захвърлени, но ситуацията им се влошава. Вещите им стават още повече и те се чувстват още по-зле. За това внимавайте, имайте толкова, колкото можете да използвате и то разумно дълго.

Не изпадайте в крайности от желание да имате много вещи или въобще да нямате, първо защото те и вие сте обвързани и второ, по-важно, защото истинските ценни неща не могат да бъдат купени или направени, те не са във вид на вещи и за тях, само за тях, трябва да пазите силите си.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s