Красиво пристъпват самотните хора
изискано-бодри, самотни са те
дори и в компания играят, актьори
със тъжни очи, но с щастливо лице.
Обичат живота на другите, не своя
обичат да взимат, но не благодарят
като дават, го правят по своя си воля
и стегнали длан във юмрук ще дарят.
Красиво изглеждат самотните хора.
Зрели, богати, изглеждат добре
в душата им няма усмивката втора
която да топли, горкото дете.
Не са сами, но винаги самотни,
стъпките оставят глух кънтеж
и въпреки блестящата грамотност
не знаят как от чувства да родят градеж.
(февруари 2014)
Agop Erdeklian 