Внукът на Луната

Ранно утро, късен ден
сам стоя във двора на мечтите
няма никой, сенки са край мен
на заспали хора, които тук се скитат.

Всеки търси нещо в този свят
дири власт или пък щастие неземно
иска да е пръв, иска да е свят
живота чужд за свой наема.

Отгоре пълната луна прижуря
свидетелка на хорска нищета
едничка тя романтика притуря
в този свят на лична самота.

Самотните са тъй нещастни хора
веднъж се влюбили в някой друг
от там на сетне търсят пак героя
в който да изгубят себе си от този студ.

А тя пък толкоз близо е – Луната
на щастливите творци е точно тук
не иска тя от никого отплата,
защото тя сама ни прати своя внук.

(февруари 2014)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s