Ранно утро, късен ден
сам стоя във двора на мечтите
няма никой, сенки са край мен
на заспали хора, които тук се скитат.
Всеки търси нещо в този свят
дири власт или пък щастие неземно
иска да е пръв, иска да е свят
живота чужд за свой наема.
Отгоре пълната луна прижуря
свидетелка на хорска нищета
едничка тя романтика притуря
в този свят на лична самота.
Самотните са тъй нещастни хора
веднъж се влюбили в някой друг
от там на сетне търсят пак героя
в който да изгубят себе си от този студ.
А тя пък толкоз близо е – Луната
на щастливите творци е точно тук
не иска тя от никого отплата,
защото тя сама ни прати своя внук.
(февруари 2014)
Agop Erdeklian 