Често гледам света през старите си очи,
онези – кафявите, а през тях виждам само тъга
замъглени от борбата така ги боли, че са жестоки
и това за тях е начинът да се наложат в света.
Но щом сменят се те, свят друг пред очите лети
със същите хора, които все така с страха си лаят
вързани в ъгъла на собствените си мечти
ги пазят с пяна на уста, а вечер с чаша раните си баят.
Държа очите си отворени – и четирите.
Едните дават сили да летя и да не мога дори,
другите ме пазят от чужди зверове.
Рано ми е още да се откажа от старите очи.
(февруари 2014)
Agop Erdeklian 