Гледна точка

Често гледам света през старите си очи,
онези – кафявите, а през тях виждам само тъга
замъглени от борбата така ги боли, че са жестоки
и това за тях е начинът да се наложат в света.

Но щом сменят се те, свят друг пред очите лети
със същите хора, които все така с страха си лаят
вързани в ъгъла на собствените си мечти
ги пазят с пяна на уста, а вечер с чаша раните си баят.

Държа очите си отворени – и четирите.
Едните дават сили да летя и да не мога дори,
другите ме пазят от чужди зверове.
Рано ми е още да се откажа от старите очи.

(февруари 2014)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s