Пръстенът на Наполеон

(тази притча не е възникнала първо в моя свят, но веднъж попаднала в полезрението ми я припознах като моя)

Преди всяка битка Наполеон ставал рано, още докато войниците му спяли, и започвал сутрешната си обиколка. Бавно, с лека усмивка преминавал покрай сънищата на хората си и само часовите отдавали чест изпъвайки се като струни щом зърнели дребничкото тяло на великия пълководец. Всяка сутрин, преди всяка битка, замислената разходка завършвала с неизменното сваляне на пръстена му. Махал го от пръста си, оглеждал го, все едно очаква нещо да е променено в него и след това отново го намествал на пръста си.

Адютантът му забелязал, че същия ритуал Наполеон спазвал и преди битка. Обхождал с поглед армията си, врага и отново свалял пръстена си за да го разгледа. След време младият и отдаден на службата на императора не се сдържал и попитал:

–          Ваше величество, може ли да задам въпрос? – смирението в гласа му не прикривало ядящото го любопитство.

–          Разбира се, питай!

–          Защо преди всяка битка оглеждате пръстена си, това някакво вълшебство ли е, заклинание ли правите?

Наполеон се усмихнал, свалил пръстена си и го подал на адютанта. Там, от вътрешната страна на халката било изписано: „И Това ще мине“.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s