Защо учим, деца? Защо ходите на училище, защо посещавате извънкласни занимания и се опитвате да напълните главите си с тези остарели знания и непотребни умения? Защото така правят всички или има някакъв по-дълбок и важен смисъл?
Сега ще се опитам да дам отговор на тези въпроси, но вие не го приемайте на доверие. Знаете, че всичко, което влезе във вашето полезрение ще бъде пречупено през собствените ви възприятия и ще бъде прието или отхвърлено от вашия опит. Вие имате такъв, всеки човек има. С времето вярата в собствените ни преценки става толкова силна, че започваме да отхвърляме всичко, което не резонира с тях, което също не е правилно, но така се случва. По същия начин като малки сме се опитвали да отхвърлим таблицата за умножение не защото не се вписва в нашата представа за правилно или не, а защото не се вписва в представата ни за приятно. Така е, скъпи мои, човек прави това, което му е приятно. За това правилата на игрите се учат най-лесно, защото те са неизменна част от играта – по-приятно е да се играе отколкото да се учи. Но човек може да излъже защитните си стени на натрупан опит и това става само с емоции – ако дадено знание му носи приятни емоции то си проправя път през всички капани на съзнанието и пробива трайна дупка в паметта ни, до степен че изтриването му става почти невъзможно. Обратното също е в сила – ако не ни е приятно колкото и да повтаряме, че 7х6=42 то това знание не иска да се смести между ушите ни. Не ни е интересно, не е красиво, не е забавно, тогава защо да стои там? И отговорът „Защото трябва“ е най-малко полезния от всички възможни. „Така трябва“ никога не върши работа в дългосрочен аспект, защото това е гласът на насилието, а с насилие красота и хармония не се творят. Всъщност ние искаме да имаме красиви и хармонични мозъци, които красиво да ни подават в хармоничния момент правилните реплики и мисли, а не както често се случва – добрата идея да ни дойде едва когато е твърде късно. Тогава мозъкът ни показва, че може, но няма. Няма да ни помогне когато трябва, а когато той реши. Действие – противодействие, закона на казуалността винаги е в сила. Не може да посееш ветрове и да не пожънеш бури!
И така – защо ходите на училище, защо след това ще работите и защо по-късно ще си сменяте работата?
Започваме подред, но и в паралел. Както казва професор Нягол Манолов: Нещата са едно до друго и едно в друго. Ако не го разбирате? Не се притеснявайте, той е баща на трибологията в България и е блестящ учен. За това думите му ще трябва да бъдат разтълкувани – нещата следват определена хронология, но същевременно са и преплетени и зависими едно от друго. И въпреки, че процеса ви на учене преминава през различни фази, в основата си той е все един и същ. В училище учите най-базовите неща, които ви позволяват да боравите с различни езици – български, езикът на математиката, същевременно започвате да възприемате гениалната инженерна идея създала нашия свят учейки природните науки. Никога няма да ви трябва как се класифицират чехълчето и амебата, но защо ги има е важно, също както е важно и какви процеси протичат при тях. По-лесно ни е да усвояваме знанията постепенно – от простото към сложното и този процес, скъпи деца, се запазва за цял живот. Един човек казваше – всеки се стреми към нивото си на некомпетентност, знаете ли в коя книга го прочетох? „Законите на Мърфи“ и въпреки, че звучи като абсурдно и неправилно, то не е. Всеки от нас се захваща с работа, в която е некомпетентен за да преодолее незнанието си. Това е процесът на обучение – вие хващате таблицата за умножение и сте пълни лаици в тази област, но след известно време вече сте професионалисти и можете с лекота да умножавате, а дори и да делите. Знаете какво е пишело в Рибния Буквар на П. Берон, нали: „Има три математически операции – събиране, изваждане и умножение. Има и четвърта – деление, но тя не е за всякоя глава“. Всеки от нас често минава през различните фази на некомпетентност, за да ги израсте и да се залови със следващото си предизвикателство.
Ето защо учите в училище – за да положите основите на бъдещите си знания и колкото по-широки и дълбоки са те, толкова по-стабилни ще са структурите, които ще изградите след това върху тях. Ако основите ви се плитки, то ще издигнете барачка или гараж, ако обаче прокопаете дълбоки и широки познания в недрата на науките, то след това можете да издигнете кула, която ще ви докосне до небесата на човешките науки.
Защо работите!? За да печелите пари, за да си купите коли или самолети, за да сте заети през деня? Не разбира се! Работите, за да вкарате в употреба знанията, които имате и за да продължите да се развивате. В света ни няма жива система, която може да стои в застой, тя или се развива или запада (деградира). Така и вие – или ще работите и ще се развивате като ставате все по-знаещи и стойностни, или след като седнете на работното си място за пръв път ще сте се простили с върха си и ще започнете бавния си път надолу. Какво стана с колите и парите ли? Няма да ви избягат ако ги искате, но не ги мислете, поне не и в началото. Защото първо трябва да дадете за да можете да получите. Първо трябва да работите и да докажете, че струвате солта си, а след това може да искате, като много често няма дори да се наложи дори да искате, защото хората които помагат и са ценни в работата си са много полезни за всеки екип. Преди малко употребих една думичка, която не бе на място? Да „помагате“, запомнете я, тя описва цяла една нова вселена от възможности. Да помагаш означава да правиш неща, които не се очаква да правиш. Да помагаш означава да правиш живота на хората край вас малко по-лесен и приятен, и не на последно място да помагаш означава да приемаш предизвикателствата, които се изправят пред теб и то в контролирана среда – средата на взаимопощ. Сега ще обясня последното – ако се наложи да вършите две неща едновременно и видите, че някой се опитва да направи трето, но има нужда от помощ, то отивате и помагате като вече задачите ви стават три вместо две, но сами сте приели третата. Ако се справите едва ли някой ще ви даде орден, но ще научите нещо за себе си – било то как реагирате при стрес или как да разпределяте времето си, или дори ще успеете да натрупате три пъти повече опит отколкото ако бяхте отказали две от задачите. Може и да не се справите в началото, тогава ще си понесете последствията, но ще научите пак урок, защото както казваше един мъдър човек – при всяка загуба се научава по нещо и колкото по-голяма е загубата, толкова и урокът е по-стойностен.
Защо си сменяте работата – за да продължите да учите! Това е, работа не се сменя за по-голяма заплата и придобивки, сменя се за развитие. Развитие спрямо ценностите, които имате. Ако ценностите ви са парите, то логично е да смените работата за по-платена, ако цените повече уважението, то ще смените работата с такава, която ще ви носи повече от него. Ако искате да властвате – ще си смените работата с тази на управител в голяма, па макар и бедна фирма. Защото властта ще е по-важна за вас от парите.
За това смяната на работата е необходима ако забуксувате и не можете да продължите развитието си. Тогава колкото и да е трудно за вас и за близките ви, трябва да намерите начин да станете по-полезни, може това да е същото място на което работите, а може и да е някое друго. Но помнете – този който не се развива – умира. Който не се учи – умира. За това по улиците има толкова посърнали хора, повечето са се отказали да живеят. Решили са, че са твърде стари, твърде уморени, а мозъкът им е наблъскан със знания и те не могат да вкарат новите там. За това се налага да се примирят … и да умрат.
Не го правете, деца! Не умирайте! Живота свършва когато ние решим, също както и започва, също както и продължава – ако решим. Във всеки един момент от дните ни имаме избор и той е дали да приемем ситуацията пред която сме се изправили, или да я откажем. В първия случай се хвърляме с детски ентусиазъм да преоткриваме новите светове, а в другия се отдръпваме до твърдините на нашия опит и чертаем оправдания защо няма да оставим на съдбата да си играе с нас. Решаваме, че сме много велики и сериозни, много тежки и независими, и някакъв проблем или възможност неискани от нас не може да ни изненадват така нелепо. Разбирате ли, че се опитвам да ви опиша образа на умрелия човек – не умирайте!
Учете се, развивайте се и макар да знам, че така за мен ще е по-трудно – да отглеждам деца, които стават силни и независими личности, то за Човекът Агоп няма нищо по-прекрасно от това да се развива край вас.
Agop Erdeklian 