Единственото безгранично нещо на този свят е човешката способност да се адаптира, да оцелява и да покорява дивите си навици и стремежи. Защото работата е крайна, а възможността ни да се развиваме – не.
Това, скъпи деца, противоречи на някои вярвания, залегнали в мисленето на повечето от нас, но знайте, всяка истина е вярна само за определен кръг от хора и то за определен отрязък от живота им. Особено „истини“, които поставят причините извън нас. За хората, които поставят причините за живота си извън тях самите дните им губят своя градивен смисъл и се превръщат в поредица от досадни, скучни и неудовлетворителни делници. Отначало уморени от пътя си, после заслужили отмора, отегчени и накрая недоволни те искат живота да продължи, но вече не и техния. Загубили вкус за пътя искат той да се случи без тях, а спомените за минали успехи угнетяват, защото всеки друг можем да отречем, но не и себе си. И в един щастлив ден се събуждаме там където не искаме да бъдем – в страни от пътя. Преди години имах учителка, която ни изпрати от гимназията с думите: „Бъдете празнични в делника и делнични в празника!“ – г-жа Начева, изтънчена жена с проницателен поглед към живота. Това бе деликатен начин да ни каже да се чувстваме балансирани. Когато хората наоколо се веселят и самозабравят то усилията ви да не попадате в масовата психоза трябва да са по-големи, вие трябва да съхраните себе си и целите си, които в крайна сметка ви изграждат такива каквито сте. Ако хората край вас са паднали духом, не падайте и вие, намерете положителното, поучителното в случилото се и се опитайте да ги вдъхновите. Разберете, че пътят на еволюиращият индивид въпреки, че е много близо до този на другите всъщност се различава по няколко неща. Първото е, че периодите на дрейф са минимални и второ – винаги има ясна цел към която се стреми. Времето за вас е пръв приятел … и враг. Уменията, които трябва да се натрупат и да станат част от вас са много, а времето с което разполагате е малко. Ако е обратното, то целите ви не са поставени правилно и вместо да се развивате вие ще деградирате. Простата истина е, че човек развива качества и умения натоварвайки се с трудности превъзхождащи неговите възможности. Ако товара и усилията са изравнени то хората ще са в застой, а ако товара е по-лек от възможностите какво ще стане? Да! Ще деградираме.
Разбира се, това няма да се отнася за вас ако следвате едно елементарно правило – никога не бягайте от трудностите, защото те ще ви научат, те ще подхранят способността ви да се адаптирате и да съберете сили, за да покажете и вдъхновите другите да се изправят срещу проблемите си. Ако се почувствате уморени или обезверени, потърсете истината в себе си. Няма нужда да я дирите в другите хора, тя е вътре в душата ви и всяка една минута ви нашепва правилната посока. Ако крещите и сте шумни е естествено да не я чуете, за това бъдете тихи и упорити, силни и настойчиви, умни и взискателни към себе си. Преди години моят приятел Марий често обичаше да казва: „Мениджърът първо качество работи с хора първо качество, мениджърът второ качество избира хора трето качество.“ Бъдете „първо качество“ и тогава ще бъдете обградени от правилните хора, които няма да ви убеждават, че работата е по-голяма от вашите способности. Задачите са естествения начин да упражняваме уменията си и да се развиваме, те не са ни враг, а приятел. Дори и хората, които влизат в ролята на врагове в нашия живот не са такива, те са инструменти, задачи, които сме приели да са част от нашето ежедневие, за да се научим на нещо и като резултат, и ние да ги научим на нещо.
Стремете се да напредвате всеки ден по пътя си, защото времето е добър приятел, но ужасен враг. Питайте многото възрастни хора, които са попаднали в капана на безвремието – това е затвор с много входове, но само един изход. Всеки от тях е влязъл по свои си причини – умора, отегчение, изоставяне, самосъжаление … и всеки от тях е предал доброволно ключовете от собствената си съдба на безвремието. Много млади хора също са в този капан, но тъй като са все още енергични, причините да са там са насочени в усещането им, че са недооценявани, желанието им да получават, а не да дават и всичко това е проява на себични чувства. Те поставят себе си над останалите, собствените си нужди над тези на другите. При тях почти винаги няма зачитане на чуждото мнение ако то не съответства с тяхната „нещастна“ парадигма. Критиката и песимизма са по-сигурните позиции, за тях не се искат специални качества или по-сложно мислене. По-лесно, по-ефектно и по-трагично – звучи като универсална рецепта за блок-бастър. Всъщност не е така, върнете се и прочете защо не трябва да преследваме по-лесния път. Ако има критика, то трябва да е градивна – да показва правилното решение и да не обвинява критикувания. А ако давате положителни примери, то винаги го правете със самия човек, но в друга ситуация когато е показал най-доброто от себе си. Ще видите, че не само не е трудно, но е и много благодарно, защото вашата най-важна функция е да бъдете водачи – първо на своята съдба, а след това и вдъхновители на другите хора.
Ако помните филма Роки веднъж главният герой разсъждаваше защо успелите боксьори се провалят пред тепърва пробиващи аматьори – защото те (аматьорите) имат зад гърба си само мизерия и мъка от които искат да се избавят, те се бият за целия си живот и за онова, което искат да имат. Успелите от друга страна се бият, за какво … да запазят името си, но вече имат всичко, за което са се били като по-млади, те имат всичко, но вече нямат стръв. От вас зависи кой стимул ще е по-силен за вас – мизерия, която не познавате, но вярвайте ми е неприятна, когато гърбът ви е опрян в нея или желание за развитие и себеусъвършенстване. Имате избора, който трябва да направите сега – да бягате от мизерията, или да бягате към себеусъвършенстването. Труден избор, но ние ще ви подкрепим стига решението ви да е съзнателно. Чичо ви Миро обича да казва: „Човек трябва да бяга към, а не от …!“ Въпреки, че сте малки трябва да свикнете да бягате „към“, хронометъра трябва да е във вашите ръце и трябва да се надпреварвате със себе си, само тогава, успявайки всеки ден да заспивате като по-стойностни хора от колкото сте се събудили сутринта, ще знам, че сте постигнали онова, което аз самия осъзнах на много по-късен етап от живота си.
А единствения начин да го постигнете е да го правите и да показвате как, за това винаги съм ви казвал: „Не ме слушайте какво ви говоря, а вижте какво правя!“ Така и вие не казвайте дали сте ме разбрали, аз сам ще разбера по вашите действия.
Agop Erdeklian 