Голи са без книги всички народи

Вартухи Ердеклиян – май, 2016 г.

„…Голи са без книги всички народи,

не можейки да се борят без оръжие

с противника на нашите души…“

(Есе)

Голота, голота… Дали е материална или духовна, пак е голота… Хората са казали: „Войник без оръжие не е войник, един майстор не може да съществува без своите инструменти…“. Прави са, нали? Толкова много сме зависими от заобикалящия ни свят. Имаме нужда от дрехи, от храна, вода и от оръжия, с които да се борим.

Еволюцията на расата ни ни е научила да използваме едно много силно оръжие – словото. На пръв поглед това са само думи, написани на листа или просто изречени, но не… Думите могат да те накарат да вярваш, да мечтаеш, способни са така да те заблудят… Не случайно великите оратори са и лидерите, защото те владеят словото, могат да накарат всеки да ги следва, само с думи.

„…Голи са без книги всички народи…“ – да, както е гола душата без знание, както е пусто сърцето без любов.

Изучавайки литературата, се учим да боравим с перото, нещо изключително силно. Потапяме се във времето, виждаме славната история на нашия народ, борбите за свобода и независимост, защото българите са единни. Едно от нещата, което сплотява колектива, е знанието; народ без знание – не е народ, а само шепа хора, събрани на едно място. Такива хора остават беззащитни пред противника, нямайки знание да се изправят и да въстанат.

В „Проглас към Евангелието“ словото е връзката между човека и Бога. Това е единственият начин народът да се извиси духовно. Ако погледнем и „Пространно житие на Кирил“, то там великият Кирил преборва враговете само с думи.

Едно време знанието е било поставено в култ, това е било признак за благородство. Малко са били четящите книги или тези, разбиращи по два, три езика. Смятало се е, че човек, пишещ в стихотворна форма, е много по-духовно развит от простолюдието, тъй като това е „езикът на боговете“, а какво става днес? Къде отиде желанието за знание? Къде отиде този аристократически оттенък на знаещия и можещия човек? Вече се борим само за пари и власт, но така и не поглеждаме в собствените си души. Материално облечени и духовно голи…това сме ние и единственият лек за това не е да трупаме още богатства, прикривайки празнотата вътре в нас, а да градим знание и морал, защото душата е нещо чисто и свято…

Тежко на всеки, който пренебрегва силата на перото, защото то е много по-мощно от меча!