Свободата

Както винаги е по-лесно да напишеш заглавието, а не и облеченото от него съдържание. Затова всяко друго творение първо се създава, а след това именува. Така са правели индианците – даващи имена на децата си едва след като се проявят като характери, така се прави и с всички неща, които си струва да кажем, че са съществували, другото е суета, облечена в съдържание.

Но бидейки верни на обещанието да създадем съдържание по формата, нека се впуснем в дълбините на абстракта „Свобода“.

“Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно…“

Свободата е единствената основа, на която може да покълне любовта.“

Това са два цитата, няма да споменавам авторите, защото считам, че са известни и ще бъде накърняващо интелекта ако го направя, но всъщност свободата като емоционална категория е нещо по-различно. Свободата да летиш, свободата да съществуваш, изграждайки себе си и света, и свободата да помиришеш снега, който кротко и ненатрапчиво се появява сутрин – това са измеренията на истината, която ние наричаме Свобода. Всичко, което притежаваме има степен на свобода – и в буквалния и в преносния смисъл. Най-свободната част на тялото ни например е раменната става – тя може да се движи почти на 360 градуса, но дали пък в нас най-свободната частица не е въображението ни – то може да отлети навсякъде, нали? Всъщност не – въображението ни е ограничено от нашата идеология или иначе казано от системата ни от вярвания (утвърждения) която сме приели за първопричинни закони на нашия свят. Така погледнато всичко е свободно и същевременно ограничено. Без да искам да навлизам в дълбочина нека споделя какво е свободата за мен самия.

Тя е в това аз да избирам посоката на своите действия, стремежи и развитие. Да имам потенциал да се справя с повечето ситуации, които ще предизвикам или ще ме предизвикат. Да мога да оцелея и да побеждавам там, където животът ме поставя в състезателни коловози и да мога да се слея и загубя себе си, там където изисканите фини вибрации доминират. Да бъда себе си по начин, по който се възприемам и да имам силата да не допусна да се случат неща, които са недостойни или нечестни. Да имам толкова много от всичко, че след като го раздам до последното отново да има за мен и моето семейство. Да мога да преодолявам само със силата на волята си препятствия, които биха сринали другите и на края – да обичам силно и пламенно, позволявайки на емоциите ми да взимат връх, защото целостта ни като хора означава точно това.

Считам, че свободата е дар, който се дава на малцина. За останалите е отредена илюзията за свобода, защото със свободата идва и отговорността, и силата, и изкушението, и самовъзвеличаването – все категории от качества, които са трудни за овладяване. Затова свободата е откровение, което винаги е до нас, но почти никога ние не я забелязваме или я виждаме маскирана като проблем или нежелана външна намеса.

Свободата е събирателният образ на благоденствието.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s