Нещата бавно избледняват.
Вкуса отива си последен от света.
Душата страда, но в нея избуяват
красиви рими, покълват новите неща.
Когато няма кой да ти отвори,
когато сам заспиваш в нощта,
когато плачеш, мръзнеш и проклинаш
повярвай ми, че вътре имаш светлинка
… и няма нужда от това
… никога не си бил сам в света.
(Септ. 2021)
Agop Erdeklian 