Ще се познаем ли в Рая

Не знам кога отново ще се случи
да вдигна погледа си върху теб
какво ще видя – милото момиче
или в кръвта ти мраз, в очите лед?

Дари ме ти с мечтите да живея
да пия пак от извора на лудостта
показа ми защо душата може да смее
когато разбере, че не е сама.

Дали тогава пак ще ме целунеш
тъй както правеше в първите мечти
или сълзи смутено ще преглътнеш
защото и от мен понякога боли.

Дали все още искаш да те чакам
макар далеч, дори сама?
Дали те имам?! – моля те, почакай,
не казвай нищо … аз ще те чета.

А утре тук когато мен ме няма
останала сама със старите мечти
дали макар и в погледа си само
ще видиш пак искрата да блести?

Живота никога не свършва както трябва
плете си плановете той без нас
Смъртта и тя когото иска грабва.
Къде си ти, къде съм аз?

Не знам кога отново ще се случи
да вдишам пак от твоя аромат
на свежа утрин, пролетно кокиче …
в лицето си жена, в душата – моя свят.

Къде си?

Когато искам – мога и желая …
безмълвно в теб се взирам пак
какво ли търся?! старата омая?
в очите ти да видя свян … или пък мрак?

Аз искам пак сърцето ми да спира
когато зърна твоята коса
а вечер… вечер пак до късно да ти свиря
но не с китара, а със душа.

Къде си скрита в познатото ми тяло?
Кога поглеждаш през кафявите очи?
Аз търся дяволчето бяло,
което преди време ме плени.

Защо улисани във дневните си грижи
избутваме живота до ръба
споделените мечти е туй което двама движи
а в делника ни труден е любовта