Ще се познаем ли в Рая

Не знам кога отново ще се случи
да вдигна погледа си върху теб
какво ще видя – милото момиче
или в кръвта ти мраз, в очите лед?

Дари ме ти с мечтите да живея
да пия пак от извора на лудостта
показа ми защо душата може да смее
когато разбере, че не е сама.

Дали тогава пак ще ме целунеш
тъй както правеше в първите мечти
или сълзи смутено ще преглътнеш
защото и от мен понякога боли.

Дали все още искаш да те чакам
макар далеч, дори сама?
Дали те имам?! – моля те, почакай,
не казвай нищо … аз ще те чета.

А утре тук когато мен ме няма
останала сама със старите мечти
дали макар и в погледа си само
ще видиш пак искрата да блести?

Живота никога не свършва както трябва
плете си плановете той без нас
Смъртта и тя когото иска грабва.
Къде си ти, къде съм аз?

Не знам кога отново ще се случи
да вдишам пак от твоя аромат
на свежа утрин, пролетно кокиче …
в лицето си жена, в душата – моя свят.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s