Променете този до вас, променяйки Себе си

Ровейки се в бисерчетата на миналото, намерих следното:
Charta non erubescit – Хартията не се изчервява (т.е. можеш да напишеш всичко)
Казал го е Цицерон, но със същата сила можехме да сме и ние, при това на български. Толкова е правилно, разбира се всичко което виждаме и разпознаваме като хубаво хармонира с нашето светоусещане. Има много български афоризми, голяма част от тях са залегнали в народното ни творчество. Всеки път, щом се изправя пред тях, виждам, че корените на знанието са много дълбоки по тези земи. Не знам защо съвременниците ни са склонни да се прекланят пред чуждото знание! Защото “чуждата кокошка е патка” ли? И ето защо трябва да се учи историята на родината и на нацията – за да се извадят добрите примери от миналото, а не лошите. Всеки от нас, дори в чисто личен аспект, има както истории за победи, така и позорни поражения.Когато се връщаме към миналото си с какви очила го правим? Черни или розови? Мисля, че моите са от розовите, защото онези – черните са ми за делника, когато съм пред огледалото. И въпреки, че много искам да се харесвам такъв какъвто съм, знам че съм обречен никога да не го постигна. Защо ли, защото ако се харесам, няма да желая да се променя, а аз го искам. Искам да се променям, искам и вие да се променяте, искам като кажете “българин” или “арменец” да го казвате с достойнство и гордост. Искам израза “българска работа” и еквивалента му “арменска работа” да звучи като описание на произведение на техниката и изкуството. Не само може, а трябва да е така.
Нека да се върнем на грешките, които сме допускали във времето. Лошо е нали, никой умен и нормален човек не би ги допуснал, никой от тези, на които се възхищаваме не го е правил, дали!? Естествено, че са го правили и те, но са намерили сили да го преодолеят, да го превъзмогнат и да го загърбят. Ние не можем, обречени ли сме да живеем с миналото, направило от нас нерешителни и подтиснати хора в настоящето? Всяко поколение има своите предимства, някой ще ме поправи “и недостатъци”, но ще го помоля да не го прави, а да си зададе въпроса: – Нима е възможно вятъра да духа само в една посока? И как тогава преди столетия ветроходите са стигали от едно място до друго с помощта на същия този непостоянен вятър? “Вятър го вее на бяла кобила!” – какво по-хубаво от това? Яздили ли сте кон? Вятърът да е в косите ви, а вие да се носите на гърба на това благородно и силно животно, и своенравно понякога, … и непокорно, … и упорито. Зависи, конят има характер като човека и точно както кучето, в първите моменти те изпитва, ако прецени, че духовната му сила е по-голяма те приема като подчинен. Откъде знам ли, не е от учебниците! И защо този красив израз е придобил такова нехайно значение? Няма нищо по-прекрасно от това да се носиш в едно със стихиите!
И не е вярно, че трябва да минат още няколко поколения преди нещата да се оправят, не е вярно, че само младите са носители на новото! Виждам много хора, които вървят по този трънлив път. Някои са като слепци – опитват се да намерят пътечка, която да им е по-позната, страхуват се, губят се, защото “на стари години” са попаднали в непознатата гора на сенките. Много се чувстват изоставени и сами, без пътеводна светлина, а те горките дори и не са искали този път, но вървят. За младите винаги е по-лесно, те знаят, че не знаят. Знаят, че е нормално да се греши, и усещат, че въпреки всичко имат огромно предимство пред родителите си. А те – родителите, скърбят за миналото и се опасяват от бъдещето. Кога живеят, кога се радват, кога са щастливи? Направете един експеримент, задайте си въпроса “кой е най-щастливия момент от живота ми?” – съзнанието се върна в миналото, нали? Там отидохте и вие след него, да ровите в остатъците от вехториите? Всъщност най-щастливия ви миг е този, сега защото щастието е въпрос на избор. Изберете го, моля ви!
Върнете се в миналото си само за да си спомните какво хубаво сте направили, колко щастливи хора сте оставили на света, но не търсете своето щастие там, защото няма да го намерите. Там са остатъците от нашия живот, който живеем сега.
“Българска работа?”, “Арменска работа?” всяка е еднакво чудна, ако човек влага всичко в нея, “истинското красноречие идва от сърцето”, истинската работа – също. Човек може да се научи на всичко, стига да има нагласата … да се променя.
Моля ви, променете този до вас, променяйки себе си!

Advertisement