Вие положихте началото

Преди 20 години лежах завит с възглавница, на горното легло – от двуетажните и мислех най-вече за себе си. Сега – всичко е същото!

С една почти недоловима разлика – и тогава, и сега слушам все същата музика. Стария албум, който тогава беше още „топъл“, но сега си мисля:

• Дали и моите деца биха харесали тази музика? Дали Вартиг, Егея или Армина биха се разчувствали на нея, дали ще ги докосне, както мен тогава … и както сега. А дали Арам ще бъде част от тази история?

Днес докато си говорих с него си спомних първите слушалки, които имах – бяха много яки, извънземни дори, говорители от телефонна слушалка поставени в кухините на шлемофон – от военните. Какво съм чувал през тях?  – цял един нов свят!

За вас, деца, това е нещо невъзможно старо, дори и не можете да си го представите, също както и ние не сме можели да си представим игрите, които сега играете. Живота е спирала и ние се изкачваме по нея. Независимо дали го искаме или не, дали го осъзнаваме или не, дали го желаем или не … и също както този факт е непоклатим, такова е желанието на родителя да даде на децата си най-съкровеното, което притежава. Всеки го разбира по различен начин – за един е вещ, ценност, занаят, образование, старт в живота, къща или кола … за мен най-важното нещо е само едно: – знайте, че където и да сте, с когото и да сте и каквото и да правите, независимо дали се срамувате от себе си, дали се гордеете или просто не ви пука – има някой който ви обича. И това ще бъде винаги – както изгрева и звездите, докато има свят, независимо дали ние ще сме на него или ще отидем другаде – винаги ще ви обичаме.

Опитваме се да бъдем добри, възпитателни, да сме пример, да сме пътеводна светлина, но никой не може вечно да е отпред. Още повече, когато отглежда ниско-летящи изтребители, каквито сте вие. Все повече ще виждате слабост в нашия поглед, все повече силите ви ще са съизмерими с нашите и е въпрос на време да поемете функцията на ледоразбивача в ледените океани на човешките взаимоотношения. Знайте, че това време е предначертано и ще дойде, то е нещо желано и не е жалко да се окаже, че детето е по-силно от родителя си – това е наградата!

Хората не са безгрешни, и ние не сме безгрешни, въпреки че се стараем. Все повече ще виждате ясно картината около вас, ще усещате подводните течения, лекия вятър, който предвещава смяна в посоката на цялата история. Ще набирате самочувствие, че сами можете и се справяте добре, че знаете повече … повече и от нас. Но знаете ли – вероятно ще е така, вероятно ще знаете повече от нас, ще умеете повече неща и ще сте по-стойностни хора – надявам се! Но като усетите този повей на егото се опитайте да задържите в главите си една мисъл – ние сме ви родители, а вие сте ни деца. Винаги ще е така, както и винаги ще ви обичаме. Когато древните пълководци на Рим са триумфирали начело на армиите си и са събирали възхищението на народа до тях е имало момче, което им нашепва: – И ти си смъртен, не го забравяй! В моментите на най-голяма сила трябва да помните, че сте и слаби, а няма по-голяма слабост от тази, която се проявява чрез силата.

Сега деца, това че сме ви родители ни дава известни права и най-важното е, че това ни дава правото на неприкосновеност. Какво значи това ли? Лесно е – дори вие да сте по-прави не трябва да ни противоречите, дори да сте по-силни – не трябва да използвате силата си за деструктивни неща срещу нас, дори да сте по-прозорливи ще се съобразявате с нас. Не ни го дължите, разбира се! Нито мога да ви заставя да го правите, но да се върнем в началото – живота е спирала, по която всички се изкачваме … или казано с други думи „ако посеете ветрове ще жънете бури“, а аз не искам децата ви да се отнасят лошо с вас.

Сега малко по-сериозно, виждам ви как растете и се превръщате в нещо много ценно и значимо. Един от уроците, които ще си повтаряме през годините ще е за любовта. Това заразително и романтично чувство, което пълни със съдържание всеки трети филм и всяка втора песен. Защо толкова се рекламира? Защото оказва силно влияние върху нас и нашите действия. По себе си знам – когато съм влюбен (както е сега) ми е трудно да мисля за друго освен за НЕЯ. Обичам я и искам да съм при нея, да гледам усмивката й, топлия поглед и да милвам косите на моето момиче. И повярвайте ми от това не ми става по-леко, така не се живее по-лесно, когато имаш задължения, ангажименти и не можеш да спреш да живееш и за другите. Прекрасно е да си влюбен, особено ако си влюбен в подходящия човек, който може да ти отвърне със същото и да се чувстваш блажен, но живота не спира своя ход и ако не си в синхрон с неговата скорост ще излетиш от бягащата му пътека.

Вие тепърва започвате да експериментирате в тази джунгла на любовта. Всяко увлечение припознавате като обич и много от нюансите ви убягват. Нормално е, дори и вещите в това изкуство не знаят всичко. Любовта изненадва, прави ни на глупаци, слепци и замъглява трезвия разсъдък – така казват, но дали е така? Аз не вярвам! Увлечението, вманиачаването водят до такива последици, но това не е задължително любов. Разбирате ли какво се опитвам да ви кажа – впечатление, интерес, увлечение, грижа, обич, любов, обожание. Така преминава едно запознанство ако е съдено то да пребъде до живот. Без сянка на съмнение, че човекът до теб е достоен, че не е недъгав или небрежен – той ти е посветен, както и ти на него.

Зависимостите са друга бира. Ние всички се раждаме с много от тях, в съзнателния си живот развиваме и нови такива – зависимост към тютюн, алкохол, наркотици при някои, зависимост към себеизтъкване, към доминиране, към подчинение, към страдание – все зависимости, които са придобити, но не и маловажни. Много хора са водени от тях – те са инстинктите на тяхното поведение, важно е да можете да ги отсявате. Най-добрата основа за обучение сте си самите вие – огледайте се, от какво имате нужда непрестанно или най-често, кое ви кара да се чувствате спокойни, кое ви изнервя? Погледнете в себе си, опознайте се, открийте своите зависимости и ги изхвърлете. Интересно е, особено като видите колко е лесно, защото всяка зависимост се подхранва от някакъв страх – намерете го и го извадете на въздух, покажете го, това е вашия страх, няма от какво да се срамувате. Всеки има страхове, но не всеки може да ги разхожда пред погледа на другите. В момента, в който го направите ще видите, че страха ще се разтвори в една усмивка, с него ще си отиде и нуждата от някаква зависимост, ще си отиде и чувството на вина. На тяхно място поканете обичта – към себе си най-вече. Ако не можете да обичате себе си, няма да можете да обичате и другите. Не трябва да се глезите, но трябва да се обичате и уважавате. Вие сте стопани на това тяло и тази душа – отгледали сте ги до сега, ще го правите и занапред по най-добрия начин, който знаете.

Преди 20 години, все едно бе вчера, беше студена зима. Тогава за първи път видях (- 37) градуса студ. Знаете ли какво е такъв студ – това си е едно добро оправдание да направиш неща, които иначе не би като например да пиеш алкохол докато си с оръжие. В живота винаги ще има оправдания, едно от друго по-извинителни, по-колосални и значими, поводи които да обърнат поведението ти, макар и за малко, само за сега … никой няма да разбере! Така е, никой няма освен вас самите. А това е най-лошия съдник, който можем да си спечелим, както и най-ревностния ни фен – нашата съвест. Ако я държите чиста тя ще ви дава толкова сили, че хората край вас ще се чудят какъв ядрен реактор ви захранва, но ако направите компромис с нея – ще ви изяде, живи. Такива хора има много, и те са много нещастни. Съвестта ви е ваш най-добър приятел, но може да ви бъде и най-голям враг. Пазете я чиста и тя ще ви дава сили – гарантирам го.

Не знам кога човек пораства, узрява и остарява. Толкова леко преминава през тези фази, че не се усеща кога не може да прави нещата, които до вчера е правил без да се замисли, че започва да го боли нещо някъде, където преди това е имало само сила и пращящ от страст живот. Това е последното, за което ще ви говоря тази зимна вечер – оставането млади.

Не остарявайте преждевременно, никой не обича да гледа гроб на дете, не го причинявайте и вие. Съхранете усещането на детството и го пазете през целия си живот. Като нежна и малка светлинка, която може да угасне от всеки повей на студения вятър, и вярвайте ми – наистина може да угасне. А това стане ли се превръщате в недоволните старци, които пълнят улиците облечени дори и в тела на младежи. Живота е прекалено хубав и многолик, както и да се опитвате, колкото и да знаете, колкото и да копаете, знайте че само повърхността на нещата е подвластна на нашата природа, истинското, скритото е много дълбоко и трябва наистина много да се копае до него, но ако се посветите на тази работа ще виждате единствено светлинка в отвора на вашето тунелче. Не го правете, светлината е живот, като вървите по улиците гледайте небето, дърветата, птиците не зяпайте плочките – там има само боклуци. Когато срещнете човек, не го съдете, разберете го – и той е обичан от някого и вероятно има защо. Не корете хората, не знаете най-много, но дори и да знаете повече помнете, че опита не може да се предаде, а трябва да се изстрада. Дайте възможност на хората край вас да израстват, дайте възможност и на себе си да се развивате. След време ще стигнете до своите стъпки и ще видите лъкатушния си преди време ход. Но сега ще знаете коя посока да хванете, ако не бяхте криволичили как ще разберете кое е вашето място? Така е и с другите хора – по един или друг начин те търсят себе си и най-често се намират в погледа на другия, в очите на онзи, който им казва че ги обича. Моля ви, не се поддавайте на песента на сирените, ако вие се обичате достатъчно няма да сте зависими от обичта на всички други. Бъдете завършени, бъдете мъдри, бъдете себе си! Любовта ви не е за раздаване по улиците на града, не е за всеки срещнат, не е дори за вашия съученик, тя е само за избрани – онези които вътрешното ви аз и съзнанието ви са избрали, ако духа и душата са казали „да“ тогава давайте напред и забравете всякакви предпазни мисли, но ако някъде там има съмнение се отдръпнете. Обичайте мъдро! Знаете ли, кои качества ни правят деца? Любопитство, енергия, желание за експерименти, ентусиазъм, емоционалност. Простичко, нали – пет качества, които да вземете в раницата си за оцеляване. Само пет, а ще направят от всеки човек по един успяващ ентусиаст. Във всеки един момент се питайте дали сте си взели тези качества и ако не сте – върнете се за тях. Имали сте ги, просто сте ги изтървали някъде по пътя, върнете се, намерете ги и ги вземете отново с вас. Дръжте ги, пазете ги и ги хранете, за да стават все по-силни и да ви подкрепят. А ако искате да видите какво е да живееш без тях – просто се огледайте. Почти всички възрастни са ги загубили. Някои дори са ги изхвърлили докато са били деца, за да приличат на по-големите. Други са развили зависимости отново, за да приличат на онези, на които не им пука за тях. Но когато човек няма своя пътека е много лесно да го отклониш от правия път. „За кораб без посока няма попътен вятър“.

Вие положихте началото, дръжте посоката пред очите си и не се отклонявайте от целите освен ако не сте ги покорили. През цялото време бъдете себе си и търсете своите слабости, променяйте се, превърнете слабостите си в силни страни, дайте криле на любовта, но я дръжте изкъсо. Като всичко силно и тя се нуждае от контрол, не позволявайте да погълне живота ви. Бъдете деца през целия си живот и пазете съвестта си чиста, без нея няма как да останете деца.

Advertisement