Здравейте, казвам се Агоп Ердеклиян и никога не съм бил тинейджър. Да, никога не съм бил тинейджър, кълна се! Бях малък и много неща не знаех и не разбирах, не ми казваха дори и като настоявах. “Още си малък“ и “Ще разбереш като пораснеш“ – бяха две от най-неприятните обяснения, които съм получавал. След това вече пиех, излизах с приятели и правих други неща, от които не съм особено горд в момента … и бях голям човек, вече мъж. А след това … постъпих в гимназията. Точно там научих някои нови неща – че не бива да решаваш конфликти с насилие (да не се биеш), че трябва да си добър по повече от един предмет (защото или си добър или не си и няма значение в какво или пред кого) и че никога няма да съм достатъчно добър, за да ме харесват момичетата. Дали всичко това беше за добро или не, тогава не знаех, не мислех, само чувствах, че не е честно. Не е правилно да е така, нещо не е наред. Вие имали ли сте това чувство? Не знаете защо, но усещате, че не трябва да е така. Не може да ви поучават и да ви показват готовите решения за тях, защото това не са решенията за вас. Не може да искат от вас да сте спокойни, когато изгаряте от тази несправедливост, от това „не е честно“. И когато то е облечено в оправданието, че се прави за ваше добро – тогава защо не ни е кеф? Нали е за наше добро, ‘що ни е тъпо? За себе си го открих защо – защото опитът не може да бъде прехвърлен наготово, той трябва да се преживее. Защото доброто за един не е добро за друг, защото вярното за един не винаги е така за друг. Иначе казано – защото сме различни. Аз, ти, ти и ти – всички сме по нещо различни и по нещо стойностни. Всеки от нас е по малко лош и по малко добър и тези неща са в равновесие.
Тогава се запитах, ако съм заобиколен от банда гамени, кой от приятелите ми ще искам да е край мен? – отговорът е ясен – онзи, който не мисли много, а се хвърля в боя, който ще го направи с усмивка и дори няма да пресмята дали ще ни набият или ние ще ги бием, но признайте – това е лошото момче. То не може да решава задачите по математика пръв, а по история бърка Наполеон и Хитлер, но ако се стигне до бой – той е човекът. Вие ми кажете – добър ли е или е лош? Как смятате?
Отговорът е, че зависи, зависи от ситуацията, от намерението, от ефекта. Когато има сила – тя е безстрастна, ако се употребява за лошо – става зла, ако е за добро – става благодетелна. Вие сте силата, от какво ще се палите е без значение, от значение е как ще използвате тази сила, как ще мислите за нея, как ще мислите за себе си. Аз добър човек ли съм? Искам ли да бъда добър? Кой е добър? А той добър ли е, ами тя? И отговорът, който ще си дадете, ще ви направи един или друг. Не оценката по физика, не неизвинените отсъствия, не и това до колко часа сутринта ще стоите на купона. Само ти и ти … и ти ще си отговорите на въпроса:
- Всъщност достатъчно добър ли съм?
Agop Erdeklian 