Здравейте скъпи, преди няколко дни с Варта разисквахме подобен въпрос, но реших, че бидейки ощетени поради вашето отсъствие, искам да го преразкажа и тук за вас.
Разговорът с нея започна покрай това, че получила забележка за грубо поведение към един младеж. По-възрастна жена й казала, че е недопустимо една „дама“ да се държи по такъв начин. Това огорчило Варта, защото смятала че позицията й е правилна, но жената е много уважавана от нея и казаното не можело да бъде пренебрегнато от Варта. Така се случва често когато смятаме, че сме несправедливо обвинени и то от човек, към когото храним дълбоко уважение и чието мнение винаги зачитаме.
Не можех да взема страна в спора, разбирате ли? Не можех да кажа кой е прав и кой греши, поради една проста причина – не знаех цялата истина, а дори и Варта да ми я разкажеше пак щях да знам половината – нейната истина. А вие знаете, човек не може да изказва мнение и като следствие да взима страна, ако не познава двете страни на медала – двете гледни точки в един спор. Но за правилното отсъждане ще си поговорим друг път … може би. Сега имаме различен казус за разискване. Пиша разискване, защото очаквам и вашето мнение след като аз споделя своето.
Хората са различни
Всеки сам за себе си – ценен и стойностен, е твърде различен от другите. Хората се раждат различни, живеят различни и различно напускат този свят. Различно се смеят, различно тъгуват, различни неща предизвикват у тях изблици на емоционалност или ги затварят в дълбините на собствените им вътрешни светове. Преди много години, наистина много, когато бях на около 15, спорих с учителката си по психология, която по съвместителство бе и директорка на училището ни. Беше строга, принципна жена, по това време министър-председател на Албиона бе Маргарет Тачър, е нашата директорка много приличаше на нея. Но според нея хората бяха еднакви, тя ни говореше за равенството и беше преплела понятията равенство с еднаквост. Не можех да го оставя така, според мен двете неща бяха и все оща са твърде различни, за да се използват като синоними. В онези години на бушуващ социализъм идеята за равенство бе все още много силна и това отразяваше справедливото начало, залегнало в онзи строй, онзи при който получих първите си години на светоусещане. В тази политическа ситуация, изправен пред авторитета на строгата ни директорка, която смесваше понятията като колода карти, какво можех да направя? Можех да не се съглася! Спорихме сигурно половин час и накрая имах чувството, че съм надвил – обясних, че идеята за равенство, залегнала в нейното виждане, е вярването, че хората трябва да имат еднакъв шанс, но не и да са равни, не и да са еднакви. Някои са, и винаги ще са, по-различни, накрая се съгласи.
„Не ме слушайте какво говоря, а ме гледайте какво правя“
Както хората са различни, така и стават с времето по-различни, а някои дори се доближават до образи, които като малки са отхвърляли. Синовете започват да приличат на бащите си, дъщерите – на майките или на някоя леля, която са си харесвали като малки. Примерът е много силен възпитателен фактор, разбирате защо съм ви казвал: „Не ме слушайте какво говоря, а ме гледайте какво правя“. Това е правилният път, според мен, за всеки който иска да повлияе на околните си, а промяната идва от вътрешната промяна на всеки от нас. Само така човек може да доразвие качествата, които са му раздадени при раждането. На Варта се е паднала сила и тя я използва, до колкото може, за доброто на другите. Тя също се развива, също се учи както да живее в това общество, така и да използва инструментите, които е получила от съдбата. Бидейки силна и дисциплинирана, очаква и хората край нея да могат да отговорят на нейните критерии, разбираемо нали? А когато те не го правят тя проявява раздразнение – виждали сте го. Всъщност като казвах, че и тя се развива имах предвид точно това – тя се променя, променят се и всички край нея, особено в тези години на предзрялост. Момчетата стават бавно мъже, а момичетата – жени. И не говоря само в биологичен аспект, те съзряват като личности, хора за ролята, която ще си изберат в този живот.
Ролята, която си избираме в този живот
Деца, всеки от нас си избира каква роля ще играе. Някои го правят неосъзнато – хващат първия образ, който им е пред очите и се превъплащават в него, ако това е баща – пияница и кавгаджия, те без да се замислят приемат ролята на кисели и агресивни типове, ако е набожен и хрисим човек – се опитват да приличат на него. Точно защото това е неосъзнато влечение към даден типаж често се получават комедийни изпълнения. Ние всички сме различни, всеки със силните и слабите си страни и не можем да играем една роля прекалено дълго без от това да пострадаме като личности, особено ако ролята не е за нашия характер. Не може хрисим по душа човек да се превъплъти в побойник или агресивен в поведението на светец. Дори и да го направи, след време разстройствата на личността ще изплуват, разбирате ли ме? Ще се смахне или ще се срине но няма повече да е същият, защото вътрешният ни компас безпогрешно сочи правилния за всеки от нас път, колкото повече се откланяме от него, а стрелката лъкатуши от онова, което е право пред нас, толкова вътрешното ни напрежение се увеличава. То се опитва да ни върне на нашия си път, онзи който носи нашето име.
Ролята на Дама
Ролята на „дамата“ е да бъде мила и въздържана по отношение на мъжете, защо? Защо на Варта са направили забележка, че не се държи като „дама“ щом тя смята, че е била права да накаже слабохарактерното поведение на едно момче? Дали тя греши или виновен е другият? Как смятате, кой е виновен? Решихте ли вътре в себе си кой не е постъпил правилно? Ако сте го направили, то сте допуснали грешка. Няма виновен, и двете страни са прави! От една страна Варта иска хората край нея да са принципни и отговорни, това е правилно, от друга – възрастната жена иска Варта да поеме ролята на „дама“, не на „жена“, а на „дама“ разбирате ли? Тя е загрижена и счита, че това момиче може да се впише в тази роля и тя ще й подхожда. От трета страна момчето е само момче, което е тръгнало да става мъж. Знаете ли колко е трудно за едно момче да стане мъж и много често за това не са достатъчни годините, среброто в косите и златото в джобовете, не.
Момчето става мъж, когато има за кого да се грижи
Момчето става мъж, когато има за кого да се грижи и колкото повече са нещата, за които проявява грижа, толкова по-мъж е той. А това е трудно, повярвайте ми. Момчето е пластилин, както всяко дете, но в този пластилин стои заложената форма на човека. Горния пласт може да се дооформи, да се доошлайфа, да се дооправи, но сърцевината остава непокътната винаги. От този композитен материал се очаква да се изгради колона, на която ще се обляга все по-голяма част от заобикалящия го свят. Първоначално само приятелите му, след това семейството и роднините му, постепенно ще видите, че тази колона се е превърнала в стълб и на нея стои част от света, такъв какъвто ни заобикаля. Едва тогава може да се каже, че момчето е станало мъж. През цялото останало време то съзрява и както с много други неща то се заздравява. От начало е нежно, кротко, ранимо, след това постепенно възприема и доразвива качества, които ще му помогнат да носи нелекия товар, който трябва да крепи.
Какво ще стане ако огънете тази колона, преди глината да се е изпекла в керамичен стълб?
Разбрахте за какво говоря, нали? На тази колона не само нищо не можете да подпрете, но и тя сама ще се счупи под собствената си тежест.
Уважавайте промените в другите
Трябва внимателно да се отнасяме към хората край нас, които не са надарени с нашите качества. Те имат други, които ние не притежаваме и в тази връзка са еднакво ценни за този свят. Ние може да сме силни, но те могат да рисуват например; ние може да сме твърди, но те могат да моделират меката глина в чудни образи. Всеки има качества, които го правят еднакво значим с онзи до него и ако не ги проявява значи не си е избрал правилната роля, но вътрешния му компас неумолимо ще води краката му към пътеката, която е с неговото име. А силата, както е с всяко друго качество, се развива във времето. Питайте който и да искате спортист, ще ви каже, че ако се пренапънете в началото освен, че ще получите ужасни мускулни трески няма да постигнете траен напредък. В живота на всеки от нас трайните промени се осъществяват бавно. За това сме си говорили, че едно от най-важните качества е упоритостта (ината). Само ако притежавате инат можете да постигнете набелязаните си цели. За това трябва да давате време на себе си и на другите.
Силната жена
Силната жена има голямо предизвикателство в живота си – това да намери достатъчно силен мъж, на когото да се довери. Всеки добър и силен човек е изкушен от възможността да се грижи за някой по-слаб, но ако жена поеме такава роля спрямо своя мъж, то връзката не само е обречена на непълно щастие, но и често се разбива при първите сътресения, които неминуемо се изправят пред всички двойки. Но ако говорим за мъже и жени, то се предполага те вече да са достатъчно развити като хора и да могат да поемат задълженията си. При подрастващите е още по-трудно. Подрастващия мъж е много по-слаб и несигурен от подрастващата жена. От една страна той има потенциал да стане нещо повече, но от друга, съпоставен с момичето до него, той е недоразвит. Наистина е така деца, момчетата са недоразвити в тези години, всъщност и много след това. Те се усъвършенстват бавно, но методично. Заложено е от природата – жената трябва бързо да стигне зрялост, защото от нея се очаква да продължи рода, а мъжа трябва да стане силен и ловък. За това и повечето бракове са сключвани когато мъжа е по-голям от жената. Мъжа се развива по-бавно, но това не е недостатък. Той е като дърво, което в началото създава здрава коренова система, а след това израства нагоре. За това на мъжа се пада ролята на стожер, на опора която да крепи една малка част от света. Без тези силни корени никога не би успял да стане стабилна конструкция.
Мъжете докато са деца са по-крехки
Мъжете докато са деца са по-бавни, по-нежни и крехки. Те са оголени, нямат завършените си слоеве, които се изграждат с времето и които придават „изпечения“ вид на керамичната колона, която по това време е само глинена. Закаляването им става постепенно и за това трябва време и помощ от околните, защото този мъж, когато се превъплъти в окончателната си форма, ще бъде опора за всички край себе си. Узряването е свързано с постоянно във времето, но циклично натоварване – както при тренировките. Ако се направи изведнъж вероятността материала да поддаде и да се скъса или счупи е огромна. И точно за това толкова от истински стойностните хора са имали нелек живот в своето минало. Такъв живот представлява закаляването на качествата, които сме култивирали от пълния спектър от умения получен при раждането ни. Труден живот означава, че сме се борили и сме превъзмогвали онези неща, които са ни позволили да ставаме все по-силни и все по-добри. А макар, че силата, дадена на някои не може да бъде достигната от други и след години закаляване, просто защото хората са различни, в тази си различност имат правилната функция на този свят и своето пълноправно място.
Силата на една жена е безкрайно важна и трябва, като всяка сила, да се ползва за градивни неща – тя трябва да опазва благоденствието и да дава възможност на силния мъж да се съсредоточи в пробиването на твърдините по общия им път. И това не е по-незначителна или по-слаба роля.
Силата да се крепи мира е много по-голяма от тази, която го налага.
Това е най-благородната роля, която един човек може да си избере – Жена, която е приела ролята на „Дама“.
Agop Erdeklian 