Деца, деца, говорихме за секса, говорихме за това кое прави мъжа мъж и жената жена, посмяхме се, някои се почувстваха неудобно, други бяха над тези неща (или под тях още), но така или иначе разбрахме, че вече сме големи и сексуалното влечение е нещо нормално, нещо, от което не трябва да се срамуваме, защото е част от нас. Говорихме и за това, че проблемите при хората генерално идват от недоизказване или откровено премълчаване и че когато в нас бушува сила, която се опитваме да потушим без дори да разбираме характера й стават инциденти. Както с всяко ново нещо, до което се докоснем то ни е любопитно в началото, след това искаме да го счупим и накрая започва да ни интересува защо работи така. Е при секса нищо не работи само така, там обикновено трябват двама, трябва и доверие, и уважение към другия и към неговата различност, защото това търсим – различния.
И като стана въпрос за различни говорихме и за тези мъже, които обичат мъже и жените, които харесват жени – хомосексуалните, говорихме и за това защо става така и кога става така, но не говорихме за много още неща, все такива, които искам да ви кажа, защото родителят носи своята сладка отговорност много след като чрез секс е създал прекрасните индивиди, които себично наричаме „наши деца”. Знаете, че не сте наши и сте при нас за много кратко, толкова много кратко, че всеки ден ми е тъжно за дните в които бяхте мъдри бебета. Но така е устроен света ни и така е много по-добре за вас. Вие сте деца, младежи, а скоро ще станете и зрели големи хора. На нас ще ни е трудно да определим момента, в който вече сте по-скоро завършени отколкото развиващи се, особено като знаем, че ние продължаваме да се развиваме как може да очакваме вие да спрете това, то ще е пагубно, но в един момент идва нещо, което ни казва: – Чакай, та той/тя е вече голям човек и може да носи последствията на своите решения. Е тогава едва, когато можете сами да изсърбате всяка каша, която сте си надробили и след като я изсърбате да сте по-добре от преди, тогава решаваме, че сте порастнали. И когато сте големи света ще укаже върху вас голям натиск да ви вкара в рамка, да ви сложи етикет ако искате, вие ще станете жена или мъж, кариерист или домосед (домакиня) и т.н. И в сексуално отношение етикетите не са по-малко вече. Макар преди време да е имало само два – мъж и жена, то сега, както си говорихме и с вас има мъж, жена, гей, бисексуален, метросексуален мъж има и асексуални. Вие ще си разберете кое понятие какво крие зад себе си, не искам да ви предъвквам цялата информация през моите очи, защото така най-вероятно ще я изкривя, а опитът, както сме споменавали много често, не може да бъде прехвърлен, той трябва да се изстрада от всеки. Единственото, което има смисъл е ако знаеш за нещо предварително, че по-бързо в срещата си с него съумяваш да извлечеш полезния опит. Ако не го познаваш, дори и задочно, лутането и търсенето на отговори е по-времеемко.
Вярвам, че хората с присъщия си устрем към свобода са опитали да разчупят каноните на сексуалността, но прагматизма е надделял и дори в това разчупване са се появили категориите, за които споменахме. Но да се върнем към началото – тогава е имало мъж и жена. Не случайно ги нареждам така, в нашето съзнание е вкоренена тази представа – появил се (или бил създаден) мъжа, а след това, казва най-дебелата книга, горе-долу за да не му е скучно се появила и жената. Това деца, създава толкова дълбоки проблеми у хората, че последствията му можете да усетите почти на всякъде около вас. Градивно е женското начало, мъжкото често е обратното на градивно – деструктивно. Аз съм мъж, но без майка ви нищо нямаше да има от това, което вие познавате като нашето семейство. Истината е и че без мен нямаше да го има, за това не трябва едното да се поставя над другото, нито пред него. Двете начала деца, са слети, като при секс, и те заедно могат да създават, но не и поотделно. Всяка от тези сили оставена сама на себе си става унищожителна, защото сексуалното влечение, под вещото ръководство на хормоните ни, може да ни докара както големи беди, така и голямо успокоение. Всичко зависи от върховния водач – нашия интелект. И колкото по-силен е той, толкова всички работници във фабриката ни Тяло, вършат единно и последователно онова, което е най-добре за нас. Ако е по-слаб, то отделните части, като видят, че никой не се грижи за тяхното добро, започват сами да го правят и тогава става страшно – армия без водач, такава армия е напаст и за държавата си и за себе си. И тук деца са зарити корените на сексизма – много често, когато нещо не можем да си го обясним се присягаме да разгледаме етикетите, които са му закачени и какво виждаме – на единия човек има етикет „мъж”, под него се мъдри втори етикет „женен”, след него трети етикет „средно образование” и „дебел”, „стар” и т.н. Първия обаче етикет наистина е този – от кой пол си, а втория винаги показва до колко си привлекателен за другия пол. Разбирате ли силата на сексуалната енергия, която е простряла ръце над цялото ни същество? Та, като не можеш да разбереш нещо или просто те домързи да го разнищиш отдаваш го като функция на някой етикет, все едно, че щом човекът е с етикет „мъж”, то той е например безчувствен. От това класифициране и псевдо подреденост се заражда сексизма – онова силно разграничаване на половете с типичните им черти, характеристики и етикети. Това, деца, са повърхностни понятия. Всеки човек е на първо място Човек, след това е всичко останало, а линията между мъжа и жената не съществува, вместо нея има сравнително обширна зона на преливане на едното начало към другото. За да го илюстрираме по-ясно си представете, че в едната част на линия стои абсолютната жена, а в другата стои абсолютния мъж. Това, деца, са абсолютни и нереални същества, те не могат да съществуват, не и в нашата биологична обвивка, наричана Тяло, но както и да е – те са там. Всички ние, сме между тях двамата. Някои от нас са много по-близо до абсолютния мъж и тях наричаме мъже, други са по-близо да абсолютната жена и да, за тях пък казваме, че са жени. Изкуството в познаването на хората е да разберете къде точно по тази линия се намира човекът срещу вас. А по-късно ще ви трябва и познанието вие къде сте на тази линия. Колкото сте по-близо до абсолютите, толкова по-близо до тях трябва да са и вашите половинки, но точно в противоположната посока, но за това ще говорим друг път – как да си изберете половинката. Сега говорихме за сексизма – при него хората за улеснение допускат, че всички мъже са абсолютните мъже и всички жени са абсолютните жени, както вие за улеснение в началното училище учите, че числата са само положителни и не може от по-малко число да извадите по-голямо. Но след време виждате, че това са били условия, които да ви помогнат постепенно да влезете в материята и тя да нараства като сложност успоредно с вашето развитие. Същото е и при познаването на хората – в началото класификациите и разделенията между тях са полезни, за да ви помогнат постепенно да свикнете с тях и с основните видове. С времето тези етикети и определения стават ограничаващи, защото ще видите, че всъщност малко хора или дори никой не е 100% отражение на дадена характеристика и минавате в света на реалността, а този свят деца е аналогов, при него няма бяло и черно, няма нули и единици. Така, че когато чуете изказване от вида на: – Ние жените … или друго като – Всички мъже … нека ви светне лампичка в главите, че вероятно продължението не е истина. Няма характеристика близка на единия пол, която да не съществува в другия. Дори при прекомерно производство на полови хормони на различните полове някои от вторичните полови белези се уеднаквяват.
Какво представлява асексуалността – за някои това е липса на полово влечение, за други е характеристика на външния вид. Ще се спра на второто, защото то е по-интересно според мен. Много хора са успели да подтиснат до такава степен същността си, че на външен вид са се превърнали в същества без пол. Такъв човек и да го гледаш внимателно не можеш да определиш дали е мъж или жена. Понякога това са пълни хора, понякога са много слаби, но винаги полагат специални усилия да скрият пола си. Те са различни от другите, които искат да приличат на някой от другия пол. Ако човек е по средата на мислената линия, която начертахме по-горе, как ще намери своята симетрична половинка? Не може, защото човек търси различното, а при него симетричната половинка е някой като него самия, защото той е в средата, и този някой друг всъщност не е по-различен от него. Разбрахте ли? Не бива да сте там, опитвайте се да се изтеглите максимално към абсолюта си, но със ясното съзнание, че съдържате същите черти и качества като вашата симетрична половинка, но в много по-малка степен, по-слабо изразени.
А искате ли да сте метросексуални? Аз бидейки мъж съм се интересувал от това какво е да си метросексуален мъж, за жена не мога да ви помогна, а май и не искам. Но за мъж означава да се обезкосмява (като жена), да си лакира ноктите (като жена) да носи дрехи, които са по някои критерии леко дамски. Като ви казах, колко е важно да сте в края на онази линийка вие ми кажете дали съм искал някога по нещо да приличам на жена. Не. И то не защото ме е срам, а защото знам, че приличам на жена тъй като съм и жена, но в много по-малка степен, отколкото например майка ви и така е по-добре за двама ни. Когато се създава семейство нещата трябва да са балансирани и това е част от този баланс, аз ще съм преди всичко мъж, а майка ви ще е преди всичко жена и колкото по-мъж съм аз, толкова по-женствена ще е тя.
Дано сте направили разликата между това да сте жени без да сте лигли и това да сте мъже без да сте грубияни, дано да натрупате бързо опита който ние имаме, за да можете да го доразвиете. За съжаление няма как да ви го дадем, нито е полезно защото, деца, истината е относителна. Никога не съм обичал тази формулировка, но наистина – истината е относителна, защото зависи от човека. Зависи от този който я казва и от онзи, който я чува. След време навлизайки все по-дълбоко в материята ще прозрете какво имам предвид, и тогава ще знаете, че лесно няма. Колкото повече научавате, толкова повече ще се напъвате да знаете и блазе ви, защото така се става Човек.
Agop Erdeklian 