(Тази притча не е моя. Макар и да я разказвам по свой си начин, тя е измислена от някой друг, не знам кой и не помня от кога е в главата ми, но е много точна и мъдра. Ще ви хареса!)
На един човек не му провървяло. Загубил работата си, откъснал се от приятелите, а накрая и семейството му се разпаднало. Нямало за какво да живее и твърдо решен да сложи край на мизерния си живот, нарамил въже и тръгнал към гората. Избрал си дърво, направил си тренираната предната вечер примка, обмазал я със сапун и а-ха да скочи за да се обеси видял под дървото малко същество.
– Какво правиш? – попитало го то.
– Теб не те засяга, живота си е мой и ще правя с него каквото реша, писна ми все да ми нареждат, ще сложа край на това! А ти кой си?
– Горският дух – гордо казало човечето – и съм тук да съм сигурен, че дървото няма да пострада!
– Нищо му няма, виж го колко е дебело, нищо няма да му стане, ти пък за дървото си се притеснил! – Мъжът губел търпение и бил искрено възмутен от нахалството на духчето. А то, все едно вижда обесници всеки ден го попитало с нескрито любопитство:
– А ти защо ще се бесиш?
– Писна ми от този куц живот, нищо не върви, все на опъки, омръзна ми. Жената ме напусна, взе и децата, съкратиха ме от работа, парите ми свършват, няма как да живея повече, а и не виждам смисъл!
– Не винаги ще е така! – Казало му горското духче и се подсмихнало под мустак.
– Какво искаш да кажеш – искрица надежда надникнала през окото на несретника.
– Не винаги ще е така, ще видиш. Искаш ли да се обзаложим? Отложи бесенето си за един месец, ако нещата не се оправят аз лично ще ти избера подходящо дърво за тази работа. Защото, между нас казано, това на което си се качил няма да ти свърши работа!
– Чакай, чакай, искаш да кажеш, че и дърво ли не мога да си избера като хората? – човекът започнал да се дразни още повече.
– Не, казвам че не винаги ще е така, живота ни върти по спирали, днес сме на дъното, утре започваме да се изкачваме. Постоянно сме в движение. Послушай съвета ми, няма да сгрешиш, а и един месец повече нищо не значи нали?
Помислил човекът и с неохота приел предложението на духчето. Прибрал се вкъщи, скатал въжето за след месец и …
(един месец по-късно)
– Духче, дух, къде си?
– А, ето го и самоубиецът, какво стана, ще се бесим ли днес?
– Не-е-е, луд ли си човече, всичко се оправи, ти беше прав, много съм ти благодарен, нося ти подарък, знаеш ли какво – послушах те, прибрах се и за този месец всичко се оправи, жената и децата се върнаха. Предложиха ми по-хубава работа и сега не само, че получавам повече, а и имам повече време за децата! Много съм щастлив, всичко е прекрасно и го дължа на теб! Какво ще кажеш?
– Не винаги ще е така! – Казало му горското духче и се подсмихнало под мустак.
Agop Erdeklian 