Ще се познаем ли в Рая

Не знам кога отново ще се случи
да вдигна погледа си върху теб
какво ще видя – милото момиче
или в кръвта ти мраз, в очите лед?

Дари ме ти с мечтите да живея
да пия пак от извора на лудостта
показа ми защо душата може да смее
когато разбере, че не е сама.

Дали тогава пак ще ме целунеш
тъй както правеше в първите мечти
или сълзи смутено ще преглътнеш
защото и от мен понякога боли.

Дали все още искаш да те чакам
макар далеч, дори сама?
Дали те имам?! – моля те, почакай,
не казвай нищо … аз ще те чета.

А утре тук когато мен ме няма
останала сама със старите мечти
дали макар и в погледа си само
ще видиш пак искрата да блести?

Живота никога не свършва както трябва
плете си плановете той без нас
Смъртта и тя когото иска грабва.
Къде си ти, къде съм аз?

Не знам кога отново ще се случи
да вдишам пак от твоя аромат
на свежа утрин, пролетно кокиче …
в лицето си жена, в душата – моя свят.

Advertisement

Попарен цвят

Ангел ли е той или сънуваш?
Усмихва се и ти говори с очи.
Уютно е, сърцето вече не робува
на самотата, която го опустоши.

Денят не стана ли по-цветен
в очакване да чуеш грубият му глас
и в тази грубост ти видя преплетен
знакът си и се разтапяш час след час.

Дали и той щом наградата получи
ще избяга като всеки друг?
Самотно е така, дори и да се случи
да остане, ако не е вътре, тук.

Не смееш да се радваш, искаш да е той.
Попарен цвят от есенна слана си ти,
и не знаеш той ли е твоят, само твой герой
или ще те погребе под хиляди беди?

Ангел или демон е, сънуваш ли ти
или сега се пробуди пред тези врати,
а Човекът бе първият за теб в този век
след него ще видиш още много – тълпи,
защото вече и ти си Човек!

(януари 2014)