Сега е началото на 2014 година, Варта вече е на 13 години, Еги – ще стане на 10, а Армина – на 9. Казвам го, защото нещата, които ще си кажем ще зависят от времето когато сме ги казали.
Скъпи малки чудеса, днес ще ви занимая с нещо, по-важно от всичко друго споменавано до сега. То е само едно качество, дадено на всеки от нас, но с времето потушено и загърлено под слоеве съмнения и предрасъдъци. Ще си говорим за обичта!
Преди време имах приятел, който винаги бе нещастно влюбен. Харесваше си някое момиче и започваше да въздиша по него, да страда и да иска да е с нея. По-нататък рядко пристъпваше, не правеше следващата крачка. Бидейки изявен прагматик често го укорявах за този му навик като му предлагах решения, които в моите очи изглеждаха напълно уместни, но той неизменно ги отхвърляше. Един ден ми каза:
– Агоп, аз трябва да обичам, искам да съм влюбен, защото само така мога да рисувам!
И наистина, по онова време правеше чудни картини. Любовта бе енергийният му източник, който фокусираше таланта му на върха на четката. Това можех да приема, но несподелената любов винаги ми е била подтискаща. А и той не се справяше особено добре с трансформиране на емоциите си, някои картини бяха откровенно тягостни, но пленителни.
За това искам да ви кажа, че ви обичам. Подозирам, че го знаете, но предпочитам да го кажа. В стремежа си, човек да се съхрани на върха на въображаема пирамидка на собственото си съзнание е склонен да се отказва от такива компрометиращи чувства, иска да е неуязвим и твърд. Съгласен съм, но така трябва да е когато се води битка, не когато е с хората, на които държи. А аз държа на вас, защото виждам, как ден след ден се преобразявате и ставате това, за което сте родени – чудни човеци.
Варта е много организирана и дисциплинирана, може да носи отговорност както за себе си, така и за всички хора, които са оставени на грижите й. Има остра мисъл, сръчни ръце и живо сърце, а то – винаги наднича през очите на хората. Иска да види какво става навън, да усети вятъра толкова ли е студен и пронизващ? Това нейно сърце ще й отвори вратите към много чудеса. Горделива също е, и е склонна да се надценява, но това е урок, който се учи много трудно – „до къде ми стигат силите“, така се нарича и всъщност тази граница винаги расте и се разтяга. За това хората, които непрекъснато се усъръвшенстват страдат от невъзможността да знаят къде точно им свършват силите днес. Варта разполага и с голяма физическа сила, която до голяма степен е трансформирана духовна такава. С лекота може да изпълнява сложни физически упражнения, но ако не го прави, тялото й престава да бъде в синхрон с душата. Защото, пак казвам, при нея силата на тялото е сила на духа. Ако духът й не се проявява през тялото престава да отдава сили там и тялото би се запуснало. Много бих искал да кажа, че бъдещето й е такова, каквото сама реши, защото са й дадени заложби от различни, често несъвместими източници. Важно за нея е да не се разочарова от хората като цяло, защото силните могат лесно да забравят какво е да си слаб и да препишат тази слабост на мързел или нежелание у другите. Вартиг, знай че каквото и да захванеш, ние сме с теб, защото то ще те отведе до висините на самопознанието и собствената ти реализация. Варта я помня като малко пълничко бебе, което още преди да се роди настояваше за постоянни разходки, а след това, седеше подпряна с възглавници от три страни и слушаше разговорите ни. Правеше го с такава тиха и задълбочена любознателност, че чичо ви Жоро я нарече Малкия Буда. Много ми е мъчно за онова бебе, но знам, че от него израстна прекрасна и красива дъщеря. Обичам те, Вартиг!
Еги е много сърдечен и забавен, като лесно може да намира консенсусни решения. Такива, при които двете страни са еднакво доволни (или еднакво недоволни). Обича да знае правилата, за да разбере как да ги спазва и въпреки това да прави неща, които са в разрез с идеята им. Много е чаровен и е слабост на повечето жени, което му дава огромно предимство в живота. Нестандартния му ум може да играе в негова полза или вреда, от Еги зависи дали ще може да го овладее и да го вкара в полза. Той е също особено упорит, когато реши да постигне нещо, от бебе. Винаги пред очите ми са два спомена – първият още новороден на няколко минути лежи върху корема на майка си забил лице в нея. В един момент повдигна глава и отправи смръщен поглед на света. Силите му стигнаха за няколко секунди, след което лицето му пак се зарови в майка му, но тези секунди ще помня до края на живота си. Втората случка е вече като бебе, обичаше да изключва телевизора от копчето, а така изключен апарата не можеше да се пусне от дистанционното. След няколко поредни забележки му се скарах точно преди да натисне бутона, а пръста му остана залепнал за копчето. Гледа ме мълчаливо в продължение на минути и след като реших, че е разбрал и свърших с обясненията, Еги натисна, телевизора угасна, а той се свлече на земята (тогава не можеше още да върви) и изтопурка нанякъде. Упорит е и е много чувствителен, обича да обича и да го обичат. Все още не е разбрал как да си разпределя времето и дава превес на игрите, и забавленията пред основните си задължения. Има изявена физическа сила, въпреки все още крехкото си тяло, подчертан интерес към огън и вода, обича да общува и това го зарежда. Винаги е много благодарен слушател, а пъргавият му мозък е способен да направи асоциации немислими за повечето хора. Той е един от най-безстрашните хора, които познавам. И силата му идва не от убеденост, че е по-силен от другите, а от вяра, че няма да попадне в неприятна ситуация, вяра че нещо го закриля. Когато беше на 6 години се качи по стълба на 5 метра височина. Научи се да не се страхува и като караше ски се пускаше от там, от където само опитни скиори си позволяваха, а един път като влезе в морето вече не можеше никой да го извади от там. Какво го грози ли? Да се остави на мързела си, ако това се случи ще забави личностото си развитие много, защото брилянтния му мозък заедно с помощта, която получава от стихиите ще го придвижват напред и без негово желание, но няма да извърви и малка част от пътя си, който ще преодолее ако събере себе си. От него ще стане чудесен мъж, много хора вярват в това и аз съм един от тях. Обичам те, Йехия!
Армина – най-малката от всички, но по нищо не отстъпваща на тях. Тя е чародейка. Мисля, че така се наричат хората, които притежават големи сили неприсъщи на другите. Армина е силно изразена творческа натура. Обича всичко да е подредено спрямо един по висш ред, често неясен на останалите хора. Има несловесни начини да комуникира с хората за това често е мълчалива и външно притеснителна, всъщност тя е отворена към хората, но не с думи, а с дела. Обича да помага винаги и с каквото може, изказът й е зрял не за годините и често изненадва с твърдения надхвърлящи онова, което се очаква да знае. Решенията й са осъзнати и категорични. Армина може да взима решения най-бързо от всеки друг, като изборът й почти винаги е безпогрешен. Има силно изразени артистични способности и влизането в определени роли й доставя истинско удоволствие. Понякога рискува това й увлечение да не я остави без неин собствен живот, но разчитам трезвата й преценка да я предпази от този избор. Много се притеснявах когато дойде при нас, защото осъзнавах, че с толкова красива сестра трудно ще си съхрани самочувствието. За щастие като порасна видях, че тя също притежава красота, която е просто по-различна. Паметта й също е по-различна, има огромен капацитет, но и вградени защити, които й пречат да приема информация от неприятни за нея хора. Според мен, това е чудесно качество, защото ще я предпазва, но понякога съдбата говори през различни хора и ние сме тези, които трябва да решаваме какво да знаем и какво не. Армина много ясно дава да се разбере какво иска и какво не, като фокуса й е винаги в Човешкото изживяване, в предаването на емоциите и в подпомагането на другите хора. Ако беше магьосница щеше да е бяла. Обичам те, Армина!
Не знаете какво щастие е да растете сред даровити хора, всеки със своите заложби, всеки със своите добрини. Ден след ден ви гледам и се чудя какво ли добро съм направил, за да ме възнаграждават с вас?
Agop Erdeklian 