Майсторът и Абисак

 

Майсторе, кога да докарам сина? – питаше гордия баща.

Вече имаше благословията и само уговаряше подробностите. Сина му щеше да учи занаят при най-добрия дърводелец в околията, а може би и в цялата държава. Майсторът бе претрупан с работа и постоянно отказваше поръчки, а същевременно хората много го уважаваха. В редките моменти, когато затваряше работилницата си и излизаше сред хората го почитаха като цар. А децата бяха постоянно край него, защото знаеха, че винаги държи бомбони в джобовете си, които с щедра усмивка им раздаваше.

–   Ами, утре сутринта, ако искаш! – майсторът говореше винаги много вежливо.

–   Добре, утре значи, а какво да му дам? Обяд, дрехи, от какво ще има нужда? – бащата нервничеше.

–   От нищо няма нужда докато е при мен, само желание да има.

–   То, той желание има, къде ще ходи, нали за това го пращаме при теб!

–   Да, разбира се, ще видим утре. – и при тези думи продължи работата си.

На следващия ден пред вратата го чакаше малкия Абисак. И така всяка сутрин малкия идваше сутринта и си тръгваше след като оправи работилницата вечер. След месец работа вече се чувстваше уверен в силите си и реши да попита майстора:

–   Кога ще мога да правя нещата, които и ти можеш?

–   Когато се научиш, съгласен ли си така? – отвърна с усмивка стария човек.

–   Да, но кога според теб ще се науча?

–   Скоро, скоро …

–   Скоро? – Абисак в нетърпението си бе прекъснал майстора.

–   … скоро след като спреш да го чакаш! – довърши той.

–   Как така, майсторе, как ще стана добър дърводелец, ако не се стремя?

–   Виж, Абисак, човек за да бъде добър някъде трябва да бъде постоянен и упорит. Постоянството е може би най-важното качество – постоянство в усилията да се изправиш, когато нещо ти тежи и да отидеш да работиш, постоянство да постигнеш цел, която винаги ти убягва независимо колко време ще ти отнеме, постоянство да вървиш по пътя си без да се отклоняваш за дълго и накрая – да изпитваш задоволство от постоянството си.

–   Но ако не стана добър дърводелец бързо баща ми ще ме спре и няма да ме пуска повече тук! – отчаяно каза малкия човек.

–   Когато избираш професия, Абисак, правиш го за цял живот, за живота докато си с родителите си и за този след тях, за това гласът на сърцето ти трябва да тежи повече отколкото думите на тези, които се опитват да ти помогнат.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s