Майсторе, кога да докарам сина? – питаше гордия баща.
Вече имаше благословията и само уговаряше подробностите. Сина му щеше да учи занаят при най-добрия дърводелец в околията, а може би и в цялата държава. Майсторът бе претрупан с работа и постоянно отказваше поръчки, а същевременно хората много го уважаваха. В редките моменти, когато затваряше работилницата си и излизаше сред хората го почитаха като цар. А децата бяха постоянно край него, защото знаеха, че винаги държи бомбони в джобовете си, които с щедра усмивка им раздаваше.
– Ами, утре сутринта, ако искаш! – майсторът говореше винаги много вежливо.
– Добре, утре значи, а какво да му дам? Обяд, дрехи, от какво ще има нужда? – бащата нервничеше.
– От нищо няма нужда докато е при мен, само желание да има.
– То, той желание има, къде ще ходи, нали за това го пращаме при теб!
– Да, разбира се, ще видим утре. – и при тези думи продължи работата си.
На следващия ден пред вратата го чакаше малкия Абисак. И така всяка сутрин малкия идваше сутринта и си тръгваше след като оправи работилницата вечер. След месец работа вече се чувстваше уверен в силите си и реши да попита майстора:
– Кога ще мога да правя нещата, които и ти можеш?
– Когато се научиш, съгласен ли си така? – отвърна с усмивка стария човек.
– Да, но кога според теб ще се науча?
– Скоро, скоро …
– Скоро? – Абисак в нетърпението си бе прекъснал майстора.
– … скоро след като спреш да го чакаш! – довърши той.
– Как така, майсторе, как ще стана добър дърводелец, ако не се стремя?
– Виж, Абисак, човек за да бъде добър някъде трябва да бъде постоянен и упорит. Постоянството е може би най-важното качество – постоянство в усилията да се изправиш, когато нещо ти тежи и да отидеш да работиш, постоянство да постигнеш цел, която винаги ти убягва независимо колко време ще ти отнеме, постоянство да вървиш по пътя си без да се отклоняваш за дълго и накрая – да изпитваш задоволство от постоянството си.
– Но ако не стана добър дърводелец бързо баща ми ще ме спре и няма да ме пуска повече тук! – отчаяно каза малкия човек.
– Когато избираш професия, Абисак, правиш го за цял живот, за живота докато си с родителите си и за този след тях, за това гласът на сърцето ти трябва да тежи повече отколкото думите на тези, които се опитват да ти помогнат.
Agop Erdeklian 