Егоисти ли сте (все още)?

 

Пиша ви това, скъпи деца, като продължение на разговорите, които водим от известно време и защото ми се струва, че има надежда, има лъч надежда за мен, разбира се. Дали сте егоисти все още и до кога, на какво ниво сте в егоизма си и лошо ли е да сте егоисти?

Въпреки, че дълго ви убеждавах, че да сте егоисти не е добре и правилно, искам да започна този разговор с точно обратните думи – добре е да сте егоисти! Добре е да мислите най-напред за себе си, добре е да имате всичко преди другите, и то най-често когато за тях няма и да има! Добре ли е? Добре ли ви звучи? За съжаление, най-съкровените ни мисли губят очарованието си когато са казани на глас. Освен това губят и мотивационната си сила. Много хора не споделят, когато са решили да направят нещо, докато не се случи. Те смятат, че е от суеверие – че ако го споделят, то нещо ще им попречи това да се случи. Според мен причината е в самите нас, ние сме тези, които размиваме целите си и споделяйки ги поставяме пред критиката на околните, а това не всички решения биха преживели. Някои изтъняват след всяка злостна дума, губят своя заряд и накрая се чудим защо въобще ни е било хрумнало нещо такова, но това деца е под въздействието на нашите приятели, на тези, които са загрижени за нас и въпреки това решението е наше т.е. ние сме тези, които изоставят плана си и започват да чертаят нов. Някои хора си спестяват тези грижи като просто премълчават каквото са си наумили и така поемат отговорността за решенията си – за добрите и за лошите решения. Но да кажем на глас – Аз съм егоист – съвсем не е лошо, както всичко в нашия живот не са лоши характеристиките, лоши са крайностите в тях. Например е лошо да сте крайни егоисти – такива, които мислят само и единствено за себе си и за своето благо, често в противовес на чуждото такова.

Аз съм егоист, деца! И все пак ви говоря за егоизма с отрицателни примери. Да знаете и че съм мързелив, но това е друга тема. Егоист съм защото искам да съм добре, искам да се харесвам, да се обичам, искам и да бъда харесван с една дума искам всичко онова, което един завършен, пълен егоист би искал. С една малка разлика – не бих жертвал чуждото добро за постигането на моите цели. Знаете, че родителите възпитават повече с личния си пример, отколкото с дълги тиради, за това ви казвам при мен как е. Ако има начин хората край мен да са по-добре след като съм бил близо до тях – идеално, ако ли не поне да не им преча, защото ако някой трябва да отнесе негатив, то този който го прави с отворено сърце и в пълно съзнание за последствията ще се прави по-добре, освен това и чисто егоистично ще научи повече. За това е трудно да се постави границата между егоиста и неегоиста. Дори смятам, че неегоиста е вреден, той е като човека без страх. Знаете, че страха ни помага, ако не го оставим да ни пречи. Предупреждава ни, когато сме изправени пред опасност и почти винаги ни дава поне едно решение. Така е и с егоизма – помага ни, стига да не му се подчиним, защото тогава става лошо.

Вие във всеки един момент трябва да знаете кое е най-добро за вас самите и след това да прецените дали да направите нещо различно или не. Винаги трябва да знаете и кой може да свърши най-добре дадената задача при най-малко неудобство и ако това сте вие просто да го направите, ако това е някой друг сте в правото си да очаквате той да го направи. Давал съм ви пример с чашата вода – някой от вас ожаднява и най-малкото, което може да направи е да стане, да си сипе чаша вода и да си я изпие – до тук приключваме с полезния егоизъм. Като се връща от чешмата, обаче може да донесе чаша вода за някой друг, който ще ожаднее, нали – и тук става въпрос да свършите нещо, което ще направите с най-малко усилие, но ще има голям положителен ефект. Вие така или иначе сте до чешмата, така или иначе държите чаша и пак така или иначе ще се върнете, ами просто напълнете отново чашата и я поставете на масата.

Смятам, че разбирате какво се опитвам да ви кажа. Егоистично е да очаквате някой друг да се грижи за вас, да ви напомня, да ви подканя, да подрежда ако щете. Защо ли, защо до сега не беше егоистично, а в един момент започна да става? Защото пораствате и отговорът, скъпи деца, е в условието, което поставихме и по-горе – работата да се върши от този, който ще употреби най-малко усилие за нея. Давам ви примера със стаите – вярвам, че той е най-наболял, а и още помня като малък как и аз отнасях критики за нередовното подреждане. Помислете си за кого ще е по-трудно, за майка ви която за един ден оправя вашите стаи или за вас (които сте три пъти повече от нея) да ги държите в прилично състояние. Ами както и да го смятаме, за вас ще е почти два пъти по-лесно отколкото на нея, нали?

Трудно е да правите неща, които не сте свикнали, трудно е да израствате, трудно е да сте независими, макар че всъщност всеки го иска. Но го иска едностранчиво – да съм независим като избирам какво да правя, но майка ми да ми пере дрехите. Странно, егоистично бих казал. Независимостта и израстването са процеси, които ни трансформират изцяло и в началото, когато ни е най-трудно да се справяме с нова за нас задача получаваме най-много похвали, най-много ни се радват околните. С времето обаче ще забележите, че все по-малко ще се забелязва това, което правите и ще се стигне до момент, в който като веднъж не го направите ще бъдете порицавани. За да не бъде така, мили деца, сме се учили на вежливост, онова елементарно възпитание, което трябва всеки от нас да е получил в ежедневната си чантичка до седмата си година. Онези „вълшебни” думички „Моля” и „Благодаря”, те променят рутината в благодарност, а вярвайте ми, няма нищо по-добро за вас от това да сте благодарни. Когато днес сутринта брат ви донесе ботушите на всички, му казахте „Благодаря!” нали, направихте го, защото той ви изненада приятно. Ще го правите всеки път, когато някой направи нещо за вас, защото, скъпи деца, никой никому не е длъжен. Ние, вашите съученици, вашите приятели и учители – никой не е длъжен да се държи добре с вас, да ви помага и когато това се случи, трябва да сте благодарни, ако не се случва – нищо. Махнете с ръка и продължете напред, важното е вие да израствате ценностни хора. И колкото по-независими ставате и поемате контрола върху собствените си действия, толкова и егоизма ви ще се стапя, защото ще осъзнаете, че всеки има право да се чувства добре, както вие, така и детето пред вас в училище, което ви пречи да виждате учителката. И тогава няма да му се разсърдите, а ще помислите как да застанете, че едновременно и вие да виждате и да не пречите на задния да вижда. Тогава деца, ще сте израстнали едно ниво над своя егоизъм, ще се грижите и за още някого. Всъщност силно вярвам, че успоредно с израстването на човек се увеличава и периметъра, в който той проявява своята загриженост. В началото се грижи само за себе си, след това намира някой, който като че ли поглъща и разтваря съществото му и започва да се грижи и за него, много често грижата за този човек става по-голяма отколкото за себе си. След това се появяват децата му и се оформя новото му семейство. Започва да се грижи за тях и те всички вече са поставени пред неговото аз, пред неговия егоистичен интерес. Постепенно с развитието си човек започва да вижда, че в някои моменти може да направи деня на други хора по-добър с минимално усилие от своя страна. Понякога е достатъчно наистина загрижено да попиташ някой как е, отпочинал ли е? Много хора го правят като част от доброто си възпитание, но не това имам предвид, загрижения въпрос винаги си личи и той показва на хората, че някой го е грижа за тях, а показва на вас, че сте направили поредната крачка към разширяването на своя егоизъм.

Моят баща често ми казваше нещо останало от неговия баща – Сине, радвай се, когато хората край теб са добри, защото в най-лошия случай няма да искат от теб!

Това, деца мога да перефразирам:

–          Радвайте се, когато хората край вас са добре, защото в най-лошия случай няма да направят така, че на вас да ви е зле.

И в заключение – грижете се за себе си, правете го и за другите. Не винаги ще получавате похвали, а понякога може да се окаже, че цялата несправедливост се събира на вашата глава, има и такива моменти, но с времето ще ставате по-цялостни и по-завършени, и по-силни. И колкото по-силни сте, толкова повече ще можете да раздавате без това да ви разкъса, но никога не забравяйте и своя интерес. Без да го гоните на всяка цена, без да го изисквате, но го дръжте като пътеводна светлина за това, което се случва край вас, защото тя ще ви държи стабилно на Вашия път, а веднъж отклоните ли се от него не само, че няма да можете да помагате на другите, и себе си няма да успеете да спасите.

Бъдете умерени егоисти и уважавайте чуждия умерен егоизъм.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s