КОМПРОМИСИ, ЦЕЛИ И АНГАЖИМЕНТИ

Помня преди доста години бяха ми наложили хранителен режим при който не можех да ям почти нищо. Пак тогава бях поканен на рожден ден на моя братовчедка, където ни сервираха огромна купа пържени картофи. Можете да се досетите, че те бяха в забранения ми списък с храни. Родителите на братовчедка ми се опитваха да ме уговорят с аргументите, че може да се направи изключение, че един път няма да промени нищо и т.н. но бях непреклонен. За мен бе нормално щом имам дадена програма да я следвам без отклонение, но по реакцията им на съжаление и по погледите им разбрах, че всъщност това не е така, поне не и за тях. От тогава съм се наблюдавал в подобни ситуации как реагирам аз и как го правят другите около мен – винаги имаше разлика, аз бях по – праволинеен, по – задръстен, по – скучен.

Свикнах с това, знаех че за да постигам резултати трябва да не допускам компромиси, дори и с неща, които много искам.

Деца, днес ще си говорим за компромисите, за целите, за ангажиментите, които поемаме и как те влияят на нашия житейски път.

Първо ще започна от твърдението, че човек върви по пътя, който сам си е избрал. Външен път може да бъде наложен за малко, но след това ние неминуемо се връщаме на нашата си пътека и тръгваме с темпото, което ни е присъщо. Ако искаме да променим пътеката си, трябва да променим себе си. Не е задължително да променяме целите си, макар че променяйки себе си, целите също претърпяват трансформация. Независимо дали осъзнаваме този факт или това остава неосъзнато за нас, но ние сме тези, които определят какво ще ни се случи, както и обуславят онова, което вече сме преживели. Имаме нужда от уроци – получаваме ги, имаме нужда от развитие – получаваме го. Но развитието често е свързано най-меко казано с дискомфорт. Ако ни е много спокойно и лесно значи не учим, а си почиваме. Винаги когато усвояваме нови знания и умения ние сме извън лежерната си зона позната като: излежавам се и гледам телевизия набивайки чипс. Пак от нас зависи дали този процес ще бъде неприятно стресиращ за нас или съпроводен от приятна възбуда и приповдигнато настроение – всичко е в нашата глава и в частност в начина, по който възприемаме случващото се. Ако го приемем като игра, забава, приятно изживяване то ще бъде такова за нас и всяко новопокорено завоевание ще ни дава сили да продължаваме напред, защото ще знаем, че полагайки още малко усилия ще се доберем до следващата награда. Ако обаче се съпротивляваме на промяната тя ще е неприятна и стресираща за нас. Ще се уморяваме, ще ни тежи и ще сме постоянно притиснати от ситуацията – ще сме жертви на живота си, а не негови творци.

Деца, вероятно вече разбирате на къде води разговорът ни – промяна има и винаги ще има, но от нашата настройка и възприятие зависи дали ния ще я водим и ще обираме красивите й плодове или ще се чувстваме като захвърлени в нечий чужд живот криейки се от онова, което се случва и мечтаейки за спокойствие, което никога няма да дойде, защото това на което ще се надяваме е спокойствието на лентяйа.

За да успявате да държите юздите на живота си в своите ръце, а не да ги преотстъпвате в нечии други превръщайки се във впрегатен добитък, ви трябват няколко неща:

Първото е ясна цел. Много хора слагат ясно разграничение между целта и пътя. За мен пътят е целта, за вас как ще е не знам, но това вие сами ще определите. Знам само едно – ако целта ви е далечна, то наградата, която ще получите при достигането й ще е толкова мимолетна, че рано или късно ще се уморите да гоните далечни цели за кратки и малки награди, ще искате да увеличите наградите или да намалите сложността на целите. И в двата случая ще извратите живота си като или ще се превърнете в меркантилни преследвачи, или ще спрете да гоните каквото и да е, просто защото целите ви ще са толкова незначителни, че ще се реализират сами. За себе си съм открил, че движението, пътят и развитието са моите цели. В процеса на случване ние се самореализираме, ставаме това което сме си пожелали. Тогава развитието ни е плавно, леко и постоянно. Така стигаме да второто качество, от което отчаяно се нуждае всеки – постоянството.

Постоянството е онова качество, което ни помага да преодоляваме на пръв поглед невъзможни препятствия. Ако пътят е труден можем да го раздробим на много по-малки и така да го извървим. „Всеки дълъг път започва с една крачка“. Ако знаем какво и защо правим и го правим постоянно резултатите ще са налице. Сещам се за още една поговорка: „Човекът е единственото животно, което правейки едно и също очаква да получи различни резултати“ или с други думи повечето от нас си имат едно шоу като се надяват публиката да се сменя, а не те самите. Постоянството трябва да е съчетано с желание за адаптиране и за учене. Ще ви дам пример – искате да се набирате, но в момента не можете, уморени сте, имате си други проблеми и нещата не се случват. Какво трябва да направите като вече си имате цел? Да си построите пътя, но така че да ви е приятен. Свършете си другата работа, отделете си време да си оправите настроението, обърнете внимание на себе си и се пробвайте да се наберете. Вероятно няма да се получи, значи трябва да промените нещо – наспете се добре, яжте силна храна, свършете си работата на следващия ден, отново отделете време на себе си и пак се пробвайте. Като пак не се получи анализирайте ситуацията, ако не можете сам намерете консултант и ще видите, че или не ви достигат сили, или теглото ви е голямо. Кое ще промените? Зависи от вас. Решете какво искате и ще го постигнете. Но не си поставяйте цели като: До Коледа искам да се набера. Не се самоизмъчвайте като залагате срокове. Достатъчно е да го постигнете, а един извървян път изглежда много по-кратък и в последствие подлежи на планиране. Така, след колко време мислите, че ще постигнете целта си? Няколко дни, седмица? Истината е, че ще ви трябват месеци. Ако през това време не сте постоянни няма как да постигнете целта си. „За кораб без цел няма попътен вятър“ още една поговорка, изключително подходяща за повечето хора. Те си сменят целите непрестанно, искат нови неща, желят различни вещи, защото докато постигат онова, което им е отредено те самите се променят, а това променя възгледите им, съответно и целите. За това трябва да внимавате – цели трябва да избирате предпазливо и далновидно, но един път избрани не трябва да спирате преди пълното им изпълнение.

Третото и последно качество, от което се нуждаете е способността да сте щастливи. Щастието е въпрос на избор, който както всичко останало в нашия живот се възпитава. Наблюдавайте се, гледайте реакциите си, вижте чувствата си и надникнете в душите си, за да разберете какво ви доставя удоволствие, кое ви дава сили и кое прави деня ви запомнящ се. След като го откриете преценете как да вплетете това, което ви вдъхновява в ежедневието си и да го подчините на целта, която сте си поставили. Едва тогава ще имате гориво за двигателя, който ще ви преведе по пътя на промяната към онова, в което искате да се превъплътите. Ако съумявате да извличате удоволствие в ежедневието си и същевременно с това да вървите в правилната посока означава ще сте хванали попътния вятър и кораба, на който сте капитан пори вълните уверено в посоката, която сте му поставили. Щастието е универсалния критерий за успех. Запомнете го! Но щастие в действие, а не в безхаберното бездействие.

Деца, в разсъжденията си приех, че искате да се променяте, искате да преследвате целите си и искате да се усъвършенствате. Ами ако не желаете? Тогава какво? Отговора е прост – вие сте впрегатен добитък в каруцата на някой друг. Вселената не търпи вакум, ако вие не поставите целите пред себе си, съдбата ще намери някой друг, който да го направи вместо вас. Хубавото е, че тогава ще мразите човека, който ви ръга с остен в ребрата, за да вървите по пътя си, а ако сами се ръчкате има опасност да не харесвате себе си. Звучи шизофренично, но е факт. Ако обаче успеете да извличате щастие от движението си напред, то вие сте благословени и със сигурност сте едни от малкото.

Така стигнах до последната точка.

Компромисите са нещо необходимо и дори задължително в отношенията с другите. Компромисите са инструмента, който ни позволява да не се прекършат едни отношения от пренапрягане на напрежението. Но щом се отнася до вас самите компромисите са пътя към самоунищожението. Те са предателския глас на слабостта, която се опитва да ви отклони от целта ви. Разумно погледнато няма причина да не приемете компромис спрямо себе си, но това е само от нивото на разума. От нивото на емоциите ще видите, че компромиса разяжда увереността във вас самите, вярата че можете да се движите в една посока без да се откланяте от целта и от пътя. Решенията трябва да се отстояват винаги и всеки път. За целта е нужна самодисциплина. Само ако изградим стройна система на построяване и отстояване на целите си можем да се почувстваме властелини на пътя си. Компромисите ерозират самодисциплината, а човек който не може да накара себе си да върши нещо в дадени срокове и с определено качество не може да накара и другите да го направят. Както споменах по-горе за такъв човек ще се намери някой, който да го води с тояга и морков, но това няма да сте вие.

Човек достига границите на възможностите си едва след като ги е прекрачил. Моля ви, прекрачвайте ги, защото истинския живот започва отвъд.

Advertisement